Владимир Полянов - Слънцето угаснало

Танцуващите пристъпваха, опиянени от докосванията на младите си тела. Жените притваряха очи и нервно присвиваха пръстите на ръката, сложена върху раменете на кавалера.

— Вие не танцувате ли?

Тя чу до себе си галещия глас на писателя, но не се обърна, за да не види сълзите ѝ. Но той беше видял всичко.

— Не ви ли действа радостно музиката?

После, съвсем тихо, гласът прошепна:

— Колко хубави са очите ви през сълзите!

Тя усети, че той я гледа настойчиво и неволно повдигна глава, но насреща във вестибюла видя, че с неподвижно втренчени очи я гледаше Здравев. Тя се изправи. Писателят Младенов седеше отстрани, той беше забелязал погледите на домакина, защото изведнъж заговори:

— Тук ви наблюдават, скрийте сълзите си от чуждите погледи.

Едва сега тя беше засегната от приятелско чувство към писателя.

— Благодаря ви — прошепна тя. — Наистина, музиката ме натъжава.

Тя му се усмихна. Раздвижи се, погледна неволно пак към вестибюла и видя, че Здравев не снемаше очи от нея. Какво искаше той?

Писателят говореше:

— Вие не сте като всички жени и аз ценя това у вас.

Тя поиска да се покаже много весела:

— Не цените ли същото и у госпожа Здравева?

Той помълча, сякаш искаше да прецени какво значат думите ѝ, после се доближи съвсем до нея и с неочаквана, но пресметната искреност каза:

— Тя е само хубава, развратна жена.

— Коя? — попита тя и се отдръпна да го изгледа.

Той каза твърдо:

— Госпожа Здравева. Вие подозирате интереса ми към нея. Имате право. Но аз мога да обичам само жена като вас.

Тя се намръщи:

— Това не ви питам.

Един фокстрот беше прогонил тангото. Саксофон лудешки извиваше и пищеше. Сега танцуваха пет — шест двойки.

Той попита:

— Не искате ли да танцувате?

Тя отказа строго. Седеше неподвижно и се бореше със себе си. Защо той ѝ говореше такива думи. Трябваше ли да знае тя какви жени обича той. Отново помисли за своя дом и съпруг. Тя беше го оставила, за да се забавлява тука, дето всичко оскърбяваше нежния идеализъм на съпруга ѝ и чистотата на дома ѝ. Съвсем ясно тя сега виждаше какво се върши наоколо. Нейния брат имаше право. Здравеви използваха плода от борбата, която водеше нейният мъж и другарите му. Тука имаше хора, които искаха да отнемат на мъжа ѝ и трохата щастие, която му е останала.

Стана.

Младенов прошепна:

— За Бога, какво мислите.

Неговите думи прозвучаха с искрена тревога. Тя усети галещия тон на гласа му и без да знае защо, искаше да се извърне, да му благодари, да го погледне, но това беше само миг. Тръгна.

Здравев веднага пристъпи към нея. На неговото лице имаше нещо изплашено, очите му гледаха с предишната неподвижност, тя видя дръзката сочност на устните му.

— Защо ставате? Мислите да си ходите? По никой начин.

Той хвана ръката ѝ.

— Не. Това не може.

Големият мъж дишаше тежко. Тя го погледна. Очите му бяха хищни, дебелото лице — изпотено. Тя дръпна ръката си.

— Трябва да си ходя. Ася е отдавна сам.

Дойде и госпожа Здравева. Струмска настоя и си тръгна. Тя вече слизаше по стълбите, когато домакинът ѝ извика:

— Аз ще намина да видя Ася. Нали може?

Тя погледна към него и се изплаши. Лицето му беше изкривено от похот.

Отгоре се чуваше грамофонът и стъпките на гостите, които танцуваха. Ася стоеше до прозореца към улицата, облегнал чело върху стъклото. По улицата минаваха хора. Той не виждаше нищо, чуваше грамофона и стъпките на танцуващите и очите му се пълнеха със сълзи. Той знае, че и Надя е горе. Отдавна в душата му се събира мъка, но той плаче за първи път. Не мисли за Здравев, нито за богатството, нито за славата му. Не мисли за онова, което другите уреждат след нощта на преврата. Той беше свършил работата си, в сърцето му кипеше едно чувство и той го беше изживял. Сега живее с мисъл за своя дом, за своята жена и всеки ден усеща да го поразява едно чувство на страх и ужас. Той вижда и разбира страданията на Надя и не може с нищо да ѝ помогне. Какво беше станало с него? В самотни минути той се оглежда и се плаши. Той е преобразен, нещо мъртво лежи в него. Какво е то? Защо дойде? Оная кървава нощ го изхвърли, след като изсмука силите му, като дрипа. Наказание ли е това или той тръгна да върши нещо, за което нямаше достатъчно сили? Оная нощ, от която той очакваше да се роди хубавият ден за хората, го сдъвка в ужасите си. Неговото ли щастие трябваше да бъде изкупителна жертва за хората?

Чува веселието от горния етаж и не може да сдържи сълзите си. Той би понесъл всичко. Мисли за Надя и не може да сдържи сълзите си. И тя ли трябва да бъде жертва?