Владимир Полянов - Слънцето угаснало

Старият въздъхна:

— Ох, ти си непоправим!

— Непоправим! Не. Разумен. Аз вярвам в едно по-високо предназначение на човешкия живот. Някои говорят за диктатура на пролетариата. Загатват за борбата, която водят комунистите и която борба несъмнено всеки ден се разраства. Аз приемам, че те водят една честна борба. Затварям си очите и не виждам златото, с което са подкупени. Е, какъв пример могат да бъдат те за Андреева и за всички ни? Аз харесвам също играта с открити карти и мъчително се отегчавам, че нашият живот в края на краищата се свежда до интереса кой ще бъда днес министър и кой — утре.

— Аз пък — някак сурово заговори старият, — мъчително се отегчавам, че писателите свеждат ролята си не до духовни водачи на народа, а се преструват на летци в облаците. Кое ще ни интересува, ако не тези, които ще се разпореждат със съдбините на тая земя и на тоя народ.

Започна оживена разпра. Младенов млъкна. Той направи движение, което издаваше недоверието му, че някога може да се съгласи с мислите на стария. Но другите намериха повод да разговарят със страст. Старият разправяше примери от най-близката действителност. За него всичко се намираше в хаос. В първите редици, винаги близо до властта, той виждаше най-тъмни личности. Със скръб разкриваше, че малцината идеалисти стоят настрани и бездействат.

Младенов не слушаше. Той наистина беше от ония, които са решили всички проблеми, които се отнасят до уредбата на държавата, но са безволни пред по-сложните въпроси за живота изобщо и водят безполезно съществуване. В своите книги той описваше почти винаги себе си. Очертаваше се като мечтател без сила и голяма вяра, нежен и печален. Единствената деятелност, която проявяваше с мъжественост и отговаряше на външността му, беше неговата влюбчивост. Хората с право можеха да подозират връзка между него и госпожа Здравева, можеха да говорят и за много други, но той изживяваше напоследък истинска тревога само по една единствена и нищо още не бе дало повод на хората да подозират тия връзки. Да, наистина госпожа Здравева му подметна нещо, но надали и тя предчувстваше докъде е стигнала работата. В своето желание да уязви, тя му бе загатнала нещо и от семейните тайни на Струмски. Какво беше казала тя? Да, госпожа Струмска се чувствала доста изоставена от полуболния си мъж. Младенов посрещна тия думи с истинско втръсване, но цинизмът на любовницата, която той пренебрегваше, все пак му направи впечатление. Без да иска да мисли за тая особеност в семейния живот на Струмски, той започна да се надява на снизходителност от младата жена. От чая у Здравеви не беше я виждал и истински се измъчваше, но това бяха хубави дни. Той имаше цел, имаше за какво да мисли, към какво да се стреми, и неговата склонност да гледа с присвити устни на живота изчезваше.

Гледаше през широката витрина на сладкарницата към булеварда и се надяваше да я види сред гъмжилото от хора, които бавно правеха вечерната се разходка. Тоя път беше решил да я спре. Имаше толкова много да ѝ говори. Въпреки нейното малко рязко държание, той нямаше да загуби смелост и ще я спре.

В разговора старият Ведров спомена името на Здравева. Младенов се вслуша. Обикновените баналности, че Здравев изкористявал положението, за да се издигне. По дявола!

Обърна отново глава към булеварда и изведнъж скочи. Станаха всички в сладкарницата.

От булеварда се чуха един след друг три гърмежа. Тълпата изплашена се разбяга. Точно срещу сладкарницата, до трамвайната линия за миг мястото се очисти и всички видяха там един паднал човек. По улицата нагоре един стражар и пет-шест граждани тичаха след някого.

Младенов и всички посетители излязоха на улицата.

— Какво става? Кого убиха?

— Убиха ли някого?

Тревожни въпроси се понесоха шепнешком от уста на уста.

въведоха в сладкарницата една жена, припаднала от страх. Тя вървяла точно до убития. Един разправяше, че всичко видял. Той вървял след някакъв господин от Народното събрание към ъгъла насам. Между него и господина ходел някакъв младеж с каскет и черни дрехи. Точно при ъгъла изведнъж младежът започнал да стреля в гърба на господина.

Около трупа на убития се бяха събрали стражари, скоро пристигна приставът на участъка и няколко цивилни лица.

Почти веднага между тълпата се разчу:

— Убит е Загоров, Любен Загоров, депутатът от болшинството.

Разносвачът на писма минаваше точно в четири часа. Ася отдавна беше отишъл на работа. Госпожа Струмска седеше на дивана в кабинета, присвита и заслушана. Ще получи ли писмо и днес.