Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Тази нощ сънувам нещо невероятно странно. Облечена съм в костюм и минавам през въртящите се врати в сградата на „Сънди херълд“. Пред мен се вижда врата с надпис „ГЛАВЕН РЕДАКТОР“, и когато влизам, виждам Виктор Максфийлд седнал зад бюрото. Той става, за да ми подаде ръка, има тиранти и ето че вече не сме в кабинета му, озоваваме се на сватба, той изпълнява един от танците в шоуто, а Брайън го снима, докато аз хвърлям конфети.

Оказва се, че това не са конфети, а милиони ситни късчета вестник. Започва да вали и късчетата се събират и се превръщат в огромен вестник — „Сънди херълд“, — а на първа страница е моята снимка, аз я държа над главата си и тичам към къщи през бурята. Зървам старата циганка и се вглеждам в очите й, които блестят като изумруди 30 30 Изумруд — скъпоценен камък със зелен цвят. — Б.р. , а след миг се превръщат в лазурит 31 31 Лазурит — полускъпоценен камък с яркосин цвят. — Б.р. и аз разбирам, че това не са нейните очи, а очите на Гейб.

Той се залива от смях, само че това не е смях, прилича по-скоро на сирена. Покривам ушите си, ала сирената става все по-натрапчива.

Събуждам се и скачам. Радиочасовникът до мен пищи. Удрям с ръка копчето и се завивам, за да подремна още малко, когато си спомням, че днес е интервюто ми.

Изправям се напълно събудена, спускам крака на пода и ги пъхвам в пантофите, които навремето купих на доста висока цена. Какви ли жертви не правим в името на модата. Скачам от леглото, навличам халата и отварям вратата на спалнята.

От коридора се носи тиха музика и долавям някаква необичайна миризма. Вече знам какво: кексчета.

— Добро утро — поздравявам по навик аз и влизам в кухнята, сигурна, че ще заваря Гейб приведен над тостера, стиснал пръчици в ръка, докато се опитва да извади нарязаното прегоряло кексче. Точно така. Той наистина е приведен над тостера, стиснал пръчиците в ръка, също като рибар с копие, готов да прониже някоя риба. Тази сутрин е така захласнат да пее заедно с Еди Бедър, който се чува от радиото, че не ме забелязва и продължава с някакво движение, сякаш си почесва топките. Оказва се, че свири на въображаема китара, както е по боксерки. Ръката му се движи ту нагоре ту надолу, тактува с крак, а косата му, вързана на опашка, подскача леко.

Докато го наблюдавам от вратата, чувам гласа на Джеймс, който ми обяснява: „Щеше да е по-добре, ако не беше влюбена в друг… в наемателя си.“

Не може да бъде, говоря съвсем честно. Къде му е бил умът на Джеймс? Аз, да съм влюбена в това чудо?

Гейб се прозява също като хипопотам, разтворил широко уста, без да се сеща, че дори кътниците му се виждат. В този момент се обръща и ме вижда. Затваря уста на секундата.

— Леле, Хедър. — Също като крадец, когото са заварили на местопрестъплението, той намества боксерките си, а след това побутва очилата по-високо на носа си. — Изобщо не съм те усетил.

— И на мен така ми се струва. — Усмихвам се мило, пускам чайника и посягам към чаша. Обзета съм от неудобство, което лъха като топлина от отворена фурна, пускам пакетче чай, добавям лъжичка захар и вадя млякото от хладилника, сякаш нищо не се е случило.

— Как мина снощи? — пита небрежно Гейб. — Кръстосва крака, обляга се на плота и подръпва тениската си с Мистър Ти.

— За шоуто „Роки Хорър“ ли ме питаш? — питам аз, докато се опитвам да отворя кутията мляко. Уж направих всичко както е показано с пунктираните линии отстрани, натиснах, за да се образува малък чучур, на както обикновено, не става. По дяволите, защо никога не се получава? Ядосана пъхвам пръст. Нищо ново. — Или за дребната подробност, че Джеймс ме заряза?

Гейб ме гледа недоумяващо.

— Ти сериозно ли говориш? — пита той.

— А-ха. — Чайникът започва да шуми и аз наливам вода в чашата си.

Той си поема шумно въздух и след цяла вечност го изпуска.

— По дяволите — прошепва най-сетне той. — Много съжалявам. Кофти работа.

— Няма проблем — свивам рамене аз, добавям мляко в чая и оливам плота. Дръпвам една салфетка и започвам да попивам. Не лъжа. Няма проблем, че Джеймс ме е зарязал, защото снощи си дадох сметка, че не съм била влюбена в него. Била съм влюбена в представата за него. — Мина съвсем цивилизовано — добавям аз.

Улавям погледа на Гейб, а той свежда очи към краката си, сякаш се страхува, че ще започна да говоря за чувствата си. По принцип подобна реакция би ме подразнила, но в момента съм доволна на тази старовремска мъжка проява на свенливост. След връзката с Джеймс съм просто облекчена, че не ми се налага да говоря за чувствата си.