Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Щом изричам тези думи, разбирам как са прозвучали.

— За да не се наложи да го делим с тях — обяснявам бързо аз и посочвам Майлс и Ед, които гребат безразлично яйчния крем.

Гейб забелязва притеснението ми, ала се прикрива умело.

— Коя е твоята стая? — пита той.

— По стълбите, първата врата отдясно.

— Супер.

— Едва ли ще си на същото мнение, когато видиш тапетите на цветя. — Усмихвам се мрачно, поемам паничката с недояден яйчен крем и тръгвам да търся шоколадов сладолед.

— Отгоре или отдолу предпочиташ? — пита Гейб, докато опустошаваме кутията със сладолед. В момента ме наблюдава с извити вежди.

— Ммм. — Преструвам се, че мисля.

— Казвай?

— Винаги предпочитам да съм отгоре — признавам аз и бодвам лъжицата в новата кутия сладолед и му я подавам.

Той загребва шоколадови парченца и му се пада богата находка.

— На това му се вика късмет. — Натъпква лъжицата в устата си и малка капка се стича по брадата му. — Аз пък предпочитам отдолу.

През първите пет минути двамата с Гейб стояхме облегнати на вратата на старата ми стая, похапвахме сладолед и оглеждахме двете легла, монтирани едно над друго, в които щяхме да спим тази вечер. Когато бях на десет, те ми се струваха невероятно забавни и много хитри. Двайсет години по-късно положението е съвсем различно.

Добре че Гейб не е никак притеснен и дори му е забавно. Оттам се получи и този многозначителен разговор, който се оказа доста забавен.

Изобщо не е забавно, Хедър. На това му се вика флиртуваме.

Господи, точно така е. Какви ги върша? Имам си гадже. Имам си великолепно гадже.

— Много се извинявам, аз съм едно прасе. Изядох го всичкия — обяснява сломено той и продължава да обира капките от дъното.

Освен това Гейб си има приятелка, напомням си аз. Тя е красива актриса в Холувид.

— Не се притеснявай. Аз хапнах достатъчно — успокоявам го аз и усещам, че ми е много неловко.

— Добре. — Объркан от промяната в настроението ми, Гейб престава да се глези и оставя празната кофичка. — Какво сега? Ще си лягаме ли?

Въпросът е напълно невинен, но аз съм притеснена и всичко ми се струва многозначително.

— Да. Трябва да станем рано, ако искаме да отидем на сърф. — И тогава, за да съм сигурна, че всичко е ясно, се прозявам. — Да не говорим, че съм напълно изтощена.

— Ако искаш да влезеш първа в банята…

— Няма нужда — отвръщам припряно аз. Грабвам възглавницата и започвам да я потупвам бързо, защото не знам къде другаде да си дяна ръцете. Това застояване в спалнята ме изнерви. — Ще вляза след теб. Банята е в края на коридора.

— Ако си сигурна…

— Сигурна съм.

Той се навежда над сака си и започва да си търси четкати за зъби. С ъгълчето на окото забелязвам, че побутва очилата, за не паднат, и се опитвам да не мисля колко е сладък, когато прави така. Със сигурност ги е намествал по същия начин, и вчера и онзи ден, и по-онзи ден. Защо го забелязвам едва сега? Защо изведнъж реших, че е такъв голям сладур?

— Връщам се след пет минути. — Той вади четката за зъби, паста и тръгва да излиза. След това отново подава глава. — Да не забравя да ти кажа. Семейството ти е направо страхотно. Прекарах супер.

— И аз — отвръщам аз и се чувствам виновна, задето се цупих.

— Има още нещо… трябваше да ти го кажа преди.

Застивам на място. Боже, какво ли има?

Той си поема дълбоко дъх и признава:

— Хъркам.

Следващата сутрин предвещава поредния прекрасен августовски ден. Също като котка на слънце, Порт Айзък примижава, а калдъръмените улици и бели къщи намигат под слънцето. Рано е и по-голямата част от селото все още спи. На пристанището са се сгушили рибарски лодки, а заливът с формата на подкова е пуст.

Брегът е скалист чак до Нюкей. Хората, които идват по за един ден на излет, още не са пристигнали и се виждат само белите гребени на вълните, подобни на огромни мокри маслени къдри, и се чуват писъците на чайките, които кръжат над тях.

Не всички спят. Навътре във водата се виждат фигури, които танцуват по вълните също като неуморни диаманти. Лъскавите им черни тела могат да бъдат сбъркани с моржове, но ако човек се вгледа, ще забележи, че чакат следващата вълна. Повечето местни мъже стават на разсъмване — независимо дали е лято или зима — и хукват към брега, за да използват спокойните часове.

Там е и Гейб.

Рано сутринта взе под наем борд и сега е мокър и съсредоточено гледа хоризонта. Стои така през последните няколко минути и чака вълната. Досега дойдоха няколко немощни вълни, които не ставаха, но ето че вижда нещо подходящо.