Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Браво, човек на изкуството, на театъра! — прогърмява гласът на Лайънъл от другия край на масата. Той е очарован. Баща ми обожава театъра.

— Не, аз съм комик — поправя го Гейб и преглъща брюкселското зеле с огромно усилие. Когато решава, че никой не го наблюдава, тайничко изтръсква от вилицата остатъка от миниатюрната зелчица. — Изнасям представления пред публика.

— Вие двамата как се запознахте? — пита Розмари и попива изискано ъгълчетата на устата си със салфетка.

— Обява — отвръща Гейб и се усеща как е прозвучало, затова се усмихва. — Не говоря за онези обяви, госпожо Хамилтън. Хедър си търсеше съквартирант, а на мен ми трябваше място, където да работя.

— Значи ти не си новото гадже на Хедър? — намесва се Ед.

— Онзи с „Рейндж Роувър“-а? — надига обвинително глас Розмари и по гласа й личи, че не вярва нито на една моя дума. Поглеждам я вбесена и бузите ми поруменяват.

— Не съм аз — отвръща добродушно Гейб.

— А къде е новото ти гадже, Хедър?

Розмари изрича „новото гадже“ с такъв тон, сякаш думите са сложени в кавички и аз едва сега усещам, че всички на масата са притихнали.

— За Джеймс ли ме питате? — Защо имам чувството, че съм пред съдебни заседатели? Седем чифта очи са се впили в мен. Шест чифта принадлежат на двойки. — Наложи му се да отиде на работа — обяснявам аз.

— В събота ли? — обажда се Анабел.

— Става въпрос за важна среща — опитвам се да го оневини аз, освен това е истина. Защо тогава ми се струва, че си измислям, ча да го защитя?

— Сигурно — мърмори Розмари и си сипва лъжица задушени картофи. — Да те изостави така в последната минута. — Казва го по такъв начин, че дори аз мога да реша, че ми съчувства. Само че аз я знам какво представлява.

— А тя разказа ли ви за букетите? — прекъсва я Гейб и стиска тайничко ръката ми под масата.

— Букети! — хлъцва Лу и очите й заблестяват. — Хедър, колко романтично. Аз съм получавала единствено китка нарциси. — Обръща се към Ед, нацупва се игриво, а той си придава обиден вид и вирва глава.

— Да, изпрати три отделни букета — всеки с по дванайсет червени рози — продълждва Гейб. — Направо е луд по нея.

— Естествено — прогърмява отново гласът на Лайънъл, пълен с бащинска гордост. — Нали така, Розмари?

Размари изведнъж е притихнала. Сигурно не може да преглътне необичайния факт, че има мъж на този свят, който ми изпраща цветя и аз не съм си го измислила.

— Разбира се — отвръща напрегнато тя. — Някой иска ли още брюкселско зеле?

След вечеря всички отиват да си легнат и аз оставам с момчетата, за да похапнем по второ парче ябълков пай и да поговорим — познайте за какво — за футбол!

— Ти падаш ли си по сокър? — пита Гейб и подозрително ровичка яйчния крем. Направих го одеве, за да покажа, че не съм съвсем некадърна в кухнята, макар да използвах готов от пакетче.

— Разбира се — отвръща гордо Ед.

— Точно така, мой човек. — Майлс го перва по ръката. — Миналата седмица направо ги скапахме. Страхотен късмет. Във вестниците писаха, че било истинско чудо.

Двамата с Ед се споглеждаме.

— Да… така казаха — съгласява се той и лапва парче ябълков пай. Минали са няколко седмици след онази вечер в кръчмата, и въпреки че двамата с Ед сме се чували по телефона, той нито веднъж не спомена случката. Не че съм изненадана. Ед отказва да се замисля за неща, които не може да разбере и просто гледа да ги забрави.

— Чух, че Англия спечелила — продължава Гейб. — Страхотинско.

— Имаме добри играчи, затова очаквам големи постижения от тях — ухилва се Ед очарован, че има с кого да поговори за любимия си футбол. — Ако имам късмет, тези дни ще се лепна за телевизора. Добре че имам „Скай Спорт“.

— Едва ли госпожата е много доволна — ухилва се Майлс и сръчква заговорнически Ед.

Ед се усмихва притеснен и на мен ми се струва, че Майлс е напипал болното му място. Господи, дано не съм създала проблеми с това мое желание.

— Хедър? — Гейб ме поглежда нервно. — Този яйчен крем, дето всички го харесвате…

Поглеждам купичката му. Лъжицата му е щръкнала вътре.

— Дали няма сладолед? — пита гузно той.

— Толкова ли е зле? — По дяволите, сигурно съм ужасна готвачка. Не съм в състояние да направя дори яйчен крем от пакетче.

— Дори по-зле, отколкото предполагаш — признава той и се опитва да не се смее.

— Трябва да има останал от последния път, когато бях тук — прошепвам аз, защото не ми се иска Майлс и Ед също да чуят и да поискат. Не че те ни слушат. Разговорът им се е прехвърлил на пазара за недвижими имоти. — Ще погледна във фризера. — След това се навеждам към него, за да прошепна: — Чакай ме в спалнята след пет минути.