Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

— Разбирам те напълно. — Той сяда на перваза, приглажда коса назад и ме наблюдава втренчено. — Казвай. Питай каквото искаш.

— Наистина ли?

— Наистина.

Ами в такъв случай…

Излизам от стаята за няколко секунди и се връщам с тетрадка. Гейб е все още на прозореца. Само че сега му прави компания едър рижав котарак, който се е насукал върху коляното му като топъл кроасан, свил главата от едната страна, а опашката от другата, да не говорим, че мърка почти оглушително.

— Значи си се запознал с Били Смит — отбелязвам аз, учудена, че котаракът ми се настанил в скута му. Нима това е същата котка, която съска и дере всички, които не познава, въпреки че хората се опитват да го погалят? — По принцип не понася непознати. — Били Смит ме поглежда равнодушно, без да покаже с нищо, че ме познава, а след това затваря очи. Предател, съскам тихо аз. Кой ти купува вкусотии? Кой те пуска в леглото си през зимата?

— Животните обикновено ме харесват. — Гейб гъделичка Били Смит между ушите. Той го възнаграждава с още по-шумно мъркане.

Не мога да повярвам! Дори проклетата ми котка ми изневерява.

— Проблемите ми са с хората. — Лицето му е напълно сериозно, но този път усещам, че е шега, и се усмихвам. Макар че имам резерви, започвам да омеквам. Това няма да ти се размине, помиярче, казвам си аз и поглеждам вбесена Били Смит, който се прозява и разпръсква мирис на риба, а след това се увива с опашката си и ми обръща гръб.

Отпускам се на леглото и прелиствам първата страница на тетрадката, след това поглеждам Гейб като секретарка, която е готова да започне да стенографира.

— Надрасках някои неща, които исках да те попитам, за да не забравя — започвам аз. Това е чиста лъжа, защото аз не драскам. Когато кажеш „надраскам“, човек решава, че съм набелязала някои бележки, които да ме подсещат, а в действителност аз съм написала списък, от онези, които редовно правя. Списъкът е дълъг три страници и ми отне почти цяла седмица, в който поправях непрекъснато, късах листа и ги хвърлях в коша. Дори го написах на компютъра в службата и се канех да го принтирам и да го раздам на бъдещите наематели, все едно че е въпросник за някой изпит, но Джес каза, че щяло да бъде прекалено.

— Казвай — подканва ме той. Прочиствам гърлото си.

— Ами… ти пушиш ли?

— Опитвам се да започна — ухилва се той.

Не съм сигурна дали ми се подиграва, но си записвам.

— Вътре не се пуши. Можеш, разбира се, да пушиш в градината, но да не използваш домакинските съдове, саксииите и лехите вместо пепелници.

— Разбира се.

— Наркотици?

— Само с рецепта — отвръща сериозно той.

Драсвам нещо в тетрадката и минавам на следващото правило.

— Да не оставяш пликчета чай в мивката.

— Пия кафе.

— А, добре… Супер — усмихвам се аз, макар и доста сковано. Тази работа не върви както я бях планирала. Истината е, че се надявах правилата ми да го откажат. Изпод вежди го наблюдавам как гали Били Смит. Струва ми се изключително приятен… и щеше да е приятен, ако се бях засякла с него в някой бар. Само че да го засичам пред банята си, при това в седем сутрин? И да ми се мотае по гащи!

Сграбчва ме паника. Тази работа няма да я бъде. Досега съм делила жилището си само с един мъж и това беше Даниел. Не мога да оставя един непознат да обикаля къщата ми по слипове. Трябва да намеря начин да го откажа.

— А сега, кухнята. — Ставам бързо. — Няма да оставяш мръсни чинии. Нямам съдомиялна, така че се налага да миеш след всяко хранене. Няма да пълниш мръсния тиган с вода и да го оставяш да виси в мивката дни наред. Кисненето не е миене — излайвам свирепо аз.

Гейб шеговито козирува.

— В хладилника ще ти освободя най-горния рафт, а ако искаш да слагаш месо вътре, покривай го. Вегетарианка съм… всъщност, ям риба…

— Значи си риботарианка.

Поглеждам го смразяващо и връхлитам в банята.

— Банята е само една, така че се налага да я делим. — Той надниква вътре и аз започвам да изброявам навиците на Даниел, които направо ме побъркваха. Това би трябвало да го прогони. Американци или англичани, мъжете са си мъже и от опит знам, че могат да изтърпят всичко друго, освен една непрекъснато натякваща жена. Затова не спирам да дудна: — Няма да си оставяш чорапите и да ги разхвърляш на топки по пода; да не се бръснеш, а след това да оставиш косъмчета по мивката; няма да използваш моите шампоани и балсами… — Спирам, за да си поема дъх. Вече съм се развихрила и няма спиране. — А, да, и да не оставяш седалката на едното място вдигната.