Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Цвете за късмет.

Веднага забелязвам иронията. Държа го между палеца и показалеца и оглеждам стръкчетата, вързани с евтина найлонова панделка. И се предполага, че това нещо ще сътвори магия, така ли? Замислям се дали да не го хвърля в някой кош за боклук, но най-близкият е чак на другия тротоар, затова го натъпквам в чантата и тръгвам към къщи. След като сваля всичките си дрехи, ще отворя бутилка вино и ще се отпусна в горещата вана.

Мечтая си как ще се потопя под бялата пяна, как ще отпивам совиньон блан и ще забравя за циганката и цветето на късмета. Забързвам, а обувките за голф шляпат на всяка крачка.

Умело спирам кранчето за топлата вода с големия пръст на крака и се отпускам след ароматните мехурчета. Истинско удоволствие. Невероятно, неподправено удоволствие. Отпивам от виното и вдъхвам великолепния аромат на ванилия и канела от пяната за вана на „Молтън Браун“ в малките опаковки, които открих наскоро. Бяха прибрани в плетена кошница заедно с други сувенири, останали от уикенд, който прекарах с Даниел в един хотел в Лейк Дистрикт: билет от къщата на Уърдсуърт, изцапано с кафе меню от заведение, малки шоколадчета, които камериерката всяка вечер оставяше на възглавниците ни и които не смеех да изям, за да не ми се лепнат на бедрата, защото Даниел все ги наричаше „дебелите крачета“.

— „Дебели“ — измърморвам аз, подразнена, че от сантиментални чувства съм запазила тези боклуци, и ядосана на арогантността на някакъв мъж, позволил си да критикува тялото ми, след като сланините на гърба му се открояваха, а над слепоочията косата му оредяваше (нали затова си бръснеше главата, а не защото искал да прилича на Джейсън Стетъм 9 9 Известен английски киноактьор („Гени“ и др.) — Б.р. .

— Ако искаш да знаеш, въпросните дебели крачета търчат в парка три пъти в седмицата — мърморя аз и отпивам глътка ледено совиньон блан. — Е, може и да е два пъти в седмицата и е по-скоро разходка, не точно тичане, въпреки това… — Същите тези крака могат да издържат сто повдигания под прав ъгъл с тялото — продължавам да се насъсквам аз. — Същите тези бедра могат да се увият на гърба на любовника като питони! — Не че това е нещо, което са имали възможност да направят в скоро време, но просто им трябва съвсем малко практика…

Поставям чашата на ръба на ваната и посягам към гъбата. Подавам едното си лъскаво розово бедро от пяната и го насапунисвам като ветеран от войната, който гордо лъска получените медали. Прокарвам гъбата на малки кръгчета, по посока на часовниковата стрелка, след това в посока обратна на часовниковата стрелка, първо се заемам с външната страна на бедрото, след това насочвам цялото си внимание към вътрешната. Отпускам го във водата и се заемам с другото. Ритмично прокарвам сапуна напред и назад, нагоре и надолу. От едната на другата страна. Премахвам мъртвата кожа, разнасям целулита и разтривам образувалите се трапчинки.

Поразява ме натрапчива мисъл. Защо никога не става като във филмите? Защо всички холивудски режисьори се заблуждават, че когато жените се отпуснат във ваната, те никога не премахват мъртвата кожа на петите и не се плескат с плътен слой депилатор, за да се отърват от наболите мустаци? Нито пък, че се гърчат от кеф, когато мастурбират и си насапунисват гърдите и оставят водата да се стича между краката им, нито пък прокарват студена чаша вино по зърната си. И как така става, че техните жени са винаги добре гримирани?

Честно казано, ако мъжете знаят истината, ще останат върло разочаровани. Потупвам наплескания по горната си устна депилатор. Още не съм готова — остават поне пет минути. Хвърлям гъбата и посягам към самобръсначката. Пълна е с щръкнали косми, останали от последния път, когато съм я използвала. Да не говорим, че това ми е последната самобръсначка. Как ми се иска да имах ново пакетче. Последния път, когато се бръснах с изхабена еднодневка, се нарязах цялата. Друг вариант няма. Ако искам, мога да прекарам уикенда с крака, наболи като на германска даскалица.

Без повече шум и мрънкане изплаквам бързо еднодневката и се захващам за работа с отработени движения. Прасеца, глезена, коляното. Ау! Наблюдавам как капки кръв избиват по кожата и се разливат на червено петно на крака ми.

— По дяволите. — Грабвам памучната кърпа и я притискам в нещо като импровизирана превръзка към коляното тъкмо когато телефонът звънва. Чувам го как ехти в коридора. Кой може да бъде? Сигурно Джес, решавам аз, след това се сещам, че е в Делхи. Не е баща ми, защото вече говорих с него днес. Бил прочел статия как започнали да преподават йога на котките в Холивуд и се чудеше дали на Били Смит няма да му дойдат добре няколко урока като подарък за рождения ден. Усмихвам се. Баща ми е човек на изкуството, малко ексцентричен, но не бих го сменила с друг татко за нищо на света. Да можех да кажа същото и за мащехата…