Александра Потър - Внимавай какво си пожелаваш

Гадната ми мащеха ми изпращаше готварски книги, купи ми дърво в саксия и тенджери; Санджеев от химическото чистене кимаше любезно, когато оставях ризите на Даниел марка „Ралф Лорън“ заедно с велурените си панталони. Дори семейната лекарка ми се усмихна одобрително, когато ми написа рецепта за противозачатъчни.

Какво от това, че кариерата ми не вървеше, както трябва? Любовта беше наред и животът ми се подреждаше. Скоро и останалото щеше да си дойде на мястото.

Да, ама не стана точно така. Вместо това всичко се разпадна с гръм и трясък, когато един ден помолих Даниел да ми даде назаем сааба си и в жабката открих презервативи. Знам, че звучи банално. Открай време си мисля, че подобни неща се случват само на героите от сапунките или на гостите на шоуто на Джери Спрингър 5 5 Популярен водещ на телевизионно шоу, известен с агресивния си стил. В неговото шоу често се стига до ругатни и бой. — Б.р. , но ето че се озовах на един светофар, спряла точно пред пешеходната пътека, и ровех в жабката с надеждата да открия някой случайно попаднал там пакет цигари. За пред хората бях спряла да пуша преди месеци, но таиничко дръпвах по някоя и друга цигара, а когато слушах Джак Уайт 6 6 Известен певец, рокзвезда. — Б.р. , ми идваше настроение да запаля — нали се сещате, живей опасно, умри млад, рокендрол и тем подобни. Само че вместо „Малборо лайтс“ напипах кутия „Дюрекс“, „асорти за по-голямо удоволствие“.

Спомням си случая ясно, все едно че бе вчера. В първия момент блокирах, докато се опитвах да приема факта, че съм открила презервативи в колата на гаджето си, но когато осъзнах, че кутия с дванайсет… Обърнах кутията и презервативите паднаха в скута ми. Ставаше въпрос за един-единствен презерватив. Беше останал само един. Освен това беше с ръбчета.

Имам чувството, че цяла вечност се взирах в презерватива върху дънките. Усетих как косъмчетата на врата ми настръхват. Сърцето ми отекваше чак в ушите. Обзе ме неестествено желание да се изсмея. Та това бе пълен абсурд. Даниел? Да ми изневерява? Да прави секс с някоя друга? Последва взривоопасна вълна от гняв. Копелето мръсно! Как е могъл? Накрая ме обзе желание да ревна примиренчески.

Не направих нищо. Просто останах седнала зад волана. Джак Уайт продължаваше да пее. Моторът на колата ръмжеше. Светът се завъртя около мен. Накрая чух клаксоните на останалите автомобили и вдигнах поглед. Светофарът се бе сменил. Всичко бе различно.

Щом се върнах у нас, притиснах Даниел до стената. Отначало той се опита да ми пробута, че презервативите не били негови. Били на асистента му — получи се някакво объркано обяснение, противоречеше си. Опита се да излезе с какви ли не обяснения. Накрая призна, че спял с някаква, не че бил влюбен в нея, било чиста проба секс. Просто секс.

Каза го толкова сопнато, сякаш беше без значение, едно нищо. И въпреки това тези две кратки думи се сблъскаха с добре подредения ми свят, сякаш бяха желязна топка, запокитена от някой булдозер. Забравете за разбитото ми сърце, то направо се разпадна на части.

Съвзех се, разбира се. Хората винаги успяват да си стъпят на краката. Сега съм добре. Съвсем добре. Имам си фотографията, приятелите, близкия бар за събота вечер. А в колата ми винаги има запис на Били Смит за моментите, когато се почувствам самотна. Не казвам, че от време на време няма да ми бъде приятно да отида на среща, но просто не съм от жените, които със зъби и нокти драпат да открият „единствения и неповторим“. Не че всяка вечер не си пожелавам да срещна съвършения мъж, в когото да се влюбя до полуда, а той да не може да живее без мен. Е, може и да не е всяка вечер. Изчервявам се гузно и поглеждам към съседа.

Няма го.

Чак сега забелязвам, че влакът е спрял. Та това е моята спирка.

Бип-бип-бип-бип-бип-бип-бииииип.

Вратите се затварят, аз изпускам вестника и хуквам към тях. Добре че успявам да се хвърля на перона без поражения. Затътрям се към ескалатора и чакам да ме качи. Добре че денят е към края си. Кратка разходка покрай реката и ще си бъда у дома, ще полегна в градината и ще се насладя на слънцето. Я… За какво слънце става въпрос?

На изхода ме посрещат черни гневни буреносни облаци и аз си казвам, че нямаше да е зле да имам чадър. Едри капки започват да барабанят наоколо и хората хукват в най-различни посоки, вдигат якета над главите си, шляпат из локвите. Всички се оказват мокри до кости за нула време. Страница от вестник с реклами на електрически уреди се лепва върху лицето ми и оставя размазан надпис за тостери „Дуалит“, а секунда по-късно страницата увисва подгизнала и по лицето ми потича мастилена вода.