Христо Пощаков: Оцелелият

— Докосвал ли си мъртъв стак? — премина гласът му по кабела.

Слим изненадано се извърна.

— Разбира се — потвърди с неприязън, — крайниците на всеки убит се ценят от колекционерите — пробутват се като мумифицирани части на златни маймуни от Епсилон 11. С всеки изминал ден бизнесът върви все по-добре и ако не беше мошеникът Фреди от транспорта, да съм направил състояние. Мръсникът винаги обира тлъстия пай и ми оставя трохите.

— Каква гадост! Търговия с разчленени трупове на разумни същества! Те поне не се разлагат, дори стават по-красиви, а ние? След смъртта се превръщаме в миризлива пихтия. Кой ли ме накара да подпиша проклетия контракт!?

— Алчността ти — отбеляза Слим саркастично. — Колкото до разлагането, стаките спестяват този процес. Ще те инжектират със секрет от мръсните им гадини, после ще бъдеш запечатан в чист стерилен пашкул.

Бил си представи високата вероятност на това действие и изтръпна.

— Защо ни превръщат в мъртви какавиди? — попита с погнуса.

— Не зная — отвърна Слим неохотно, — съществуват предположения. Неразбираеми подбуди, религиозни съображения, бактериална защита на вонящата им кал, какво ли не още. Едно е сигурно: не го правят за наше удобство. Нямаш ли друга тема за разговор?

— Не, тази ме интересува. Говори се, че нишките на пашкулите породили войната. Тогава ги употребявали за други цели, но качествата им привлекли вниманието на Концерна. От анализите се изплъзвала сложна съставка, а стаките упорито отказвали да разкрият секрета на производството й. Главният бос настоявал безуспешно, накрая използувал непозволени средства и предизвикал конфликта, който прераснал в открити военни действия. До пристигането ни тук стаките били мирни същества. Посрещнали ни добре, разрешили ни да се ровим в земята им и да замърсяваме планетата, но нашите претенции непрекъснато нараствали. Ако историята с нишките е истина, поводът за война граничи с идиотизъм.

— Нищо не разбираш. ПРЕСТИЖЪТ ни е бил заложен на карта!

— Но нишките са техни! — възрази Бил и усети силна вълна на негодувание. — Имат право да разполагат с тях, както намерят за добре!

— Не могат да правят каквото си искат, те са непълноценни.

— Ние какви сме? Сборище от престъпници, змийско гнездо във Вселената! Какво постигнахме? Космолети, напълнени с трупове. Концернът фалшифицира смъртни актове, измисля злополуки, болести, нещастни случаи, изобщо стотици лъжливи причини за летален край на несъществуващо място. Но това няма да продължава дълго, всеки миг можем да бъдем разкрити дори от служител в статистическо управление.

— Забрави ли специалния отдел? Спомням си виковете ти — проникваха през изолацията на камерата. Изглежда малко ти е било, но ако влезеш там още веднъж, ще излезеш ухилен, а от устата ти ще се точат лиги, после до края на живота си радостно ще гугукаш. Чудя се дали да не ти уредя ново посещение, въпреки че сега си по-полезен. Плащат ми, страхотно ми плащат! И за тези пари съм готов да натикам всеки мухльо в преизподнята! Дължа го на Концерна, набий си го в главата и престани да ме дразниш!

Бил едва не подскочи от ярост.

— Не знаех, че си такъв мръсник — процеди през зъби. — Разрушихме градовете им, накарахме ги да се заврат в пещери, помислихме ги за победени! Но те изскочиха като зли духове и започнаха да ни избиват. Техниката им не отстъпва на нашата, за каква непълноценност говориш?Не ме прекъсвай, те бяха кротки същества, ние ги направихме убийци! Дори мисълта, че си играем на войници, ни забавляваше в началото. Помниш ли Полонски? Веднъж патрулирахме заедно, машината сама обхождаше набелязания маршрут, а ние безделничехме и си играехме с копчето на комуникатора. Случайно попаднахме на тяхна станция — маломощна и вероятно подвижна. Чуваше се слабо и пращеше, но останахме изумени: слушахме хорове от звънчета, които ни караха да забравим къде се намираме и възвръщаха образа ни хора. Свалихме респираторите, въздухът ни се стори свеж, пропит от миризма на борове! До смъртта на Полонски при всеки удобен случай търсехме техните емисии. Ще попиташ защо продължавам да дразня, защо не ме интересува какво ще направиш?Защото няма да оцелеем, защото вече не се страхувам от нищо. Патрулният отряд е разбит, машините са унищожени. А ти си безпомощен като червей върху асфалт, но си придаваш важност, сержант Лендфут. Нещо да добавиш?

— Ако те бях фраснал по мутрата, щеше да махнеш респиратора и да се развикаш. Заради такива лигльовци стигнахме до това положение! Доберем ли се до базата, ще се разправяме по друг начин, вече съм го измислил. Ще те тикна…