Христо Пощаков - Посланието

През зимата листата на Гиганта излъчваха слаба топлина и не задържаха сняг. Плодът продължаваше да се развива, обвивката му придобиваше изумителна твърдост. С пукването на пролетта се откъсна и падна в цилиндричната шахта на Стеблото.

В една топла лятна нощ стоях на балкона си и станах свидетел на ново събитие. Дочух слаб тътнеж, след това над огромното дърво се появи ярка точка, която постепенно се изгуби между звездите.

Временно позаглъхнали, научните спорове избухнаха с нова сила. Накрая надделя становището, че зеленото чудо е извънземен организъм, придобил способността да се разселва из космоса. Това твърдение предизвикваше въпроса: защо след намиране на подходяща за развитие планета, Гигантът изстрелва плода си в пространството? По-късно отговорът дойде от само себе си — нов Плод не се появи. Фактът противоречеше на логиката — на принципите за еволюция и разпространение на видовете, което отново постави учените в задънена улица.

Гостът от космоса продължаваше мирното си съществуване. Смучеше сокове от почвата, отделяше кислород в атмосферата и за първи път смени листата си.

Времето течеше незабелязано. Годините минаваха, и аз и Валентин се оженихме. Родиха ни се деца, порастнаха, неусетно станаха възрастни и ни накараха да осъзнаем, че ние сме стари, а младостта си е отишла безвъзвратно. В привичките ни останаха посещенията на Гиганта — правехме ги при всяка възможност и всеки път изпитвахме чувството, че извършваме особено поклонение.

— Искам да споделя нещо с тебе — каза един ден Валентин. — Когато стоя под могъщата корона, тя сякаш се мъчи да ми съобщи нещо много важно. В съзнанието ми възникват странни образи, долавям неясен шепот. Напрягам се да разгадая неговия смисъл, но не мога. Възприятието се замъглява, не съм в състояние да приема посланието на Разум — извънредно далечен, съвсем различен от нашия. Хипотезата за естествения произход на Гиганта е неправдоподобна. Той е СЪЗДАДЕН с определена цел, а хората приеха съществуването му, без да вникнат в него.

Замислих се върху думите му. Никоя от научните публикации, свързани с необикновения гост, не съдържаше подобна гледна точка.

При едно от посещенията на Гиганта се опитах да настроя сетивата си на тази вълна и като че ли постигнах известен успех — долових нещо откъслечно, но съвсем чуждо и неразбираемо. Главата ме заболя от напрежение, повече не повторих опита си.

Добре си спомням деня, в който откараха приятеля ми в болница. Валеше дъжд, стъклата на прозорците плачеха. Бледен и изпотен от болката, той успя да промълви:

— Посланието… Не забравяй за него!

Сякаш предчувствуваше, че вече няма да се видим.

Привършвам записа с надежда: все някога съкровената тайна на Гиганта ще бъде разгадана. Но ми се струва, че за да постигнем това, ние трябва да надникнем над собствената си егоцентричност, да се огледаме внимателно около себе си и да се опитаме да разберем неговите по-малки зелени братя. Съвсем беззащитни, те все още ни заобикалят отвсякъде и често са неми свидетели на целия ни живот.

© 1991 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1084]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47