Христо Пощаков - Посланието

За щастие неизвестният предмет не прояви признаци на агресивност и не показа никаква реакция спрямо апаратурата за рентгенов анализ.

На серията от плаки не се виждаше нищо особено. От задната част тръгваха пет симетрични канала, някъде към средата се сливаха в един, който достигаше до сферична камера, разположена преди конусообразния връх. Дебелите й стени обграждаха неясна маса с капкообразно петно в центъра.

— Прилича на семка на ябълка — подхвърли някой и повечето от неканените наблюдатели се разсмяха.

Оптичните сонди, вкарани през каналите, достигнаха до част от камерата и предадоха изображението на множество миниатюрни отворчета, покрили вътрешната й повърхност. Това беше всичко, елементарният характер на получената информация не обясняваше нито причината за придвижването на цилиндъра под земята, нито целта на това действие. Задача с достатъчно неизвестни, поставена от един гост от космоса.

Спомням си, че тълпата непрестанно растеше, смущаваше работата на специалистите и пречеше на изследванията. Наложи се мястото да бъде оградено и охранявано.

По-късно цилиндърът премина през други всевъзможни изпитания. Корпусът му се оказа изграден от сложно органично съединение с твърдост на метало-керамична сплав, носовата му част беше слабо радиоактивна. Новите данни не изясняваха произхода му, появата му на Земята оставаше загадъчна. Учените се принудиха да признаят временното си безсилие, а той бе пренесен в специално построена за него сграда, разположена в полите на планината Витоша. Превърнат в музеен експонат, гостът от космоса се посещаваше от хиляди туристи и множество делегации. В негова чест се провеждаха симпозиуми и конференции, но въпреки предлаганите хипотези и последвалите разгорещени дискусии, нещата не помръдваха от първоначалната мъртва точка.

Ние все още се ползувахме от статута на привилегировани, имахме постоянен достъп до него и също витаехме в сферата на догадките, докато един ден с изумление забелязахме, че той потъва в постаментта си. Продължихме наблюденията — желаехме окончателно да се уверим в нашето откритие. Тъкмо решихме да съобщим сензационната новост, когато средствата за масова информация ни изпревариха. През същата нощ цилиндърът бе потънал на десетина метра, преминал под основите на сградата и застинал на същата дълбочина извън нея.

Докато научните съвети заседаваха, ние случайно станахме свидетели на следващото невероятно събитие — появата на Кълна. Намирахме се в двора на музея, а пред очите ни се извършваше чудо. В непосредствена близост каменната облицовка се изду, разпука се и пропусна могъща зелена колона, която бавно и тържествено започна да се извисява към небето.

В света настъпи пълно объркване. Около Кълна се разположи военно поделение, Съвета за сигурност на ООН заседаваше, радиостанциите и сателитната телевизия заливаха ефира с тревожни съобщения.

Намеренията на новопоявилия се живот бяха неизвестни. Човечеството разглеждаше възможността за заплаха, пристигнала от космоса и беше готово да я унищожи. Към края на деня всички въздъхнаха с облекчение. Пробите, взети от Кълна показаха, че той е обикновено растение, което се отличаваше от околните единствено по бързия си растеж.

Кълнът се издигаше все по-високо. От него излизаха разклонения, наедряваха, пускаха нови клонки, покриваха се с кора… Той се превърна в огромно дърво, което поразяваше и най-смелата фантазия. След като надмина височината на петдесететажно здание, темпът на растеж се забави, докато стигна до нормалния за околните растения.

Гигантът, както го нарекохме ние, се забелязваше от нашите прозорци — така както се забелязва кулата на холовизията или самата планина. Месестите му гладки листа извършваха фотосинтеза си и не пречеха на никого. Денем, под плътната му сянка се разхождаха туристи, вечер ги заменяха влюбени двойки.

В мислите си, ние го смятахме едва ли не за наша собственост, великодушно предоставена на обществото за ползуване. Струваше ни се естествено да бъде по-пълно изучена, затова Валентин предприе първото й изкачване. С помощта на ракетна раница достигна върха на Гиганта и откри зараждането на Плода, надвиснал над цилиндричен канал в Стеблото.

Плодът растеше, променяше формата си и постепенно се превръщаше в копие на познатия гост от космоса, изкопан в двора на старата къща. Научният свят следеше развитието му, понамалелите дебати отново достигнаха висока дискусионна плътност.