Христо Пощаков - Посредникът

— Къде са другите, за които говориш?

— Имай търпение. Тук са, съвсем наблизо.

— Какво смятате да правите с мен? — попита нерешително Стефан.

— Ти как би постъпил, ако ме беше намерил на някоя отломка в космоса?

— Щях да ти помогна да се завърнеш у дома и щях да реализирам контакт между нашите цивилизации. Самите ние отдавна мечтаем да срещнем братя по разум, но никога не съм очаквал, че ще изглеждат толкова подобни на нас. Надявам се и вие да мислите по подобен начин.

— Точно така. Изглежда, че за излезлите от прегръдката на родната си планета се оформя стереотипен начин на мислене. Макар че в мозъка ти открих и предпоставки за враждебност. В звездолета ти е имало и доста оръжие, така ли е?

— Как ме открихте? — избегна отговора Стефан .

— Взривът на двигателя привлече вниманието ни, останалото беше процент от нищожна вероятност.

— Ти спомена за учене. С какво смяташ да ме занимаваш?

— Ще ти бъде достатъчно интересно. Ще трябва да заработиш билета си до Земята — засмя се отново Сигунд.

— Отново не отговори на въпроса ми.

— Както и ти на моя. Добре, този път ще бъда напълно конкретен. Необходимо е отлично да усвоиш науката на посредник, тя включва голям информационен масив. Жителите на Земята не са от най-кротките, знаеш го. За да осъществиш мисията си, трябва да си добре запознат с нашите етични норми и начин на поведение, изисква се и да познаваш историята на нашата цивилизация. Всяко дребно неразбирателство може да доведе до нежелани последствия в осъществяването на контакта и дори до конфликт, а ние вече притежаваме известен опит в тази насока. Имаш ли желание да сътрудничиш?

— Да, освен това едва ли имам друг избор — реши Стефан след краткотрайно колебание. — Ако съдя по теб, изглеждате доста симпатични същества. Не вярвам да таите някакви задни мисли, а и моята планета не е съвсем безпомощна. Но ще поставя едно условие: за в бъдеще няма да се ползваш от услугите на ремнисцитора. Не желая да ми човъркаш в мозъка.

— Обещавам — отвърна тържествено извънземният. — Досега се ръководех от правилата за подготовка към контакт, в чиято ефективност съм убеден.

— Виждам, че ще постигнем разбирателство — грейна най-сетне усмивка по лицето на Стефан.

— Да оставим емоциите, очакват ни — изрече Сигунд сериозно и посочи скафандъра, окачен в близката ниша. — Облечи го, време е да вървим.

„Звездолетът не беше изпратен напразно“ — помисли Стефан, докато поставяше шлема си. Чувстваше се доста зашеметен.

Вратата на шлюзовата камера, монтирана в дъното на командната каюта, бавно започна да се отваря. Някъде наблизо зад нея се намираше нещо съвсем различно, за което човечеството отдавна бе мечтало — чуждо, донякъде страшно и същевременно невъобразимо привлекателно.

© 2003 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1932]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36