Христо Пощаков: Подаръкът

„Предупредителното жужене на охранителния робот принуди Ерик да спре хода си. Тогава той се вторачи в мъглата от изпаренията и го забеляза. Съществото се бе свило до голям камък, гърдите му пресекливо се повдигаха. Очите му бяха затворени, копринената му козина изглеждаше влажна. Приличаше на красива маймунка и ако не беше дрехата му, изтъкана от миниатюрни разноцветни мъниста, изследователят щеше да нареди на робота да го парализира и да го отнесе в модула като екземпляр от фауната на планетата. Но съществото беше облечено, което говореше за разумност, а външният му вид издаваше голяма безпомощност. Ерик се наведе и внимателно го докосна, но то не реагира. Силно намалената активност на жизнените му функции, подсказваха, че вероятно е болно.

Изследователят нареди на робота да го поеме и закрачи обратно към апарата, с който се бе приземил тук. Първите лъчи на изпепеляващото синьо слънце започнаха да пробиват мъглата, но скоро облаците, които незабавно се образуваха, щяха да закрият лика му.

Планетата беше от земен тип, една от рядко срещаните в космоса, на която доминираха океаните. Островът, на който се намираше бе обкръжен от безкрайни количества водни маси. Влажността на въздуха почти стигаше до границата на насищане и с бързото покачване на външната температура, от охладителната система на специализирания биокостюм на Ерик започна да капе вода.

Роботът изключи защитното поле на модула и те влязоха във вътрешността му. След това по нареждане на изследователя, съществото бе положено върху твърдото ложе на диагностичната апаратура. Гъвкавите й пипала се размърдаха, взеха веднага кръвна проба и установиха общия тонус на непознатия организъм. После кислородната маска излезе от гнездото си и се залепи върху симпатичната муцунка.

Ерик прегледа данните от анализа. Съставът на ДНК бе близък до тази на земните примати, в кръвта на съществото имаше наличие на болестотворен вирус, който бе поразил дихателната му система. Апаратурата вече бе включила стерилизирането на вътрешността на модула. Спринцовката-манипулатор впи струйката с универсален антивирусен серум в малката космата ръчичка, а медицинският вълнов генератор започна да повишава температурата на тялото. Процесът на оздравяване щеше да бъде кратък.

Изследователят изчака сигналът за приключване на лечението и свали биокостюма си. Еластичните колани отпуснаха телцето на съществото, то се размърда и отвори очи. В тях светеше разум.

Той беше приятно изненадан, въпреки че предварителното проучване от кораба, застанал на стационарна орбита, бе показало наличие на геометрични форми върху повърхността на планетата, които говореха за разумна дейност. Този път беше извадил късмет, разумният живот бе рядко срещано явление във вселената.

Съществото продължаваше да го гледа. Очите му бяха големи, кафеникави и изпъстрени със златисти точици. То отмести глава и бавно обходи с поглед вътрешността на модула. След това повдигна ръка, посочи гърдите си и произнесе с мелодичен глас:

— Омейя.

— Ерик — повтори жеста му астронавта.

Запознанството бе извършено по комично старомоден начин, оказа се, че разумното създание можеше да говори. Докато изследователят се чудеше с какво да продължи, изведнъж му се стори, че очите на съществото стават неестествено големи, след това усети, че го обзема дрямка. Започна да сънува различни периоди от живота си и непрекъснато отговаряше на някакви въпроси. Беше изгубил представа колко време е прекарал в това състояние, когато действителността отново се появи пред очите му. Не беше помръднал от мястото си, а Омейя продължаваше да лежи на ложето и златистите й очи грееха топло.

— Благодаря ти, чужденецо — пропя гласът й на родния език на Ерик. — Помогни ми да спасим малкото останали от моя народ, покосен от неизвестна за нас болест. Ние постигнахме голям напредък в областта на философията и изящните изкуства, но се оказахме безпомощни пред постигналата ни напаст. Изглежда че злите сили на вселената ни наказаха за нашата изтънченост. По-рано болестотворните организми почти липсваха в околната ни среда. Мощното излъчване на синьото ни светило ни предпазваше от тях. Но вирусът, както ти го наричаш, все пак е успял да се промъкне отнякъде, най вероятно е неканен гост от космоса. Моля те, приготви се да ме придружиш. Вземи лекарството със себе си, предстои ти да видиш тъжна картина.