Христо Пощаков - Подаръкът

— Аналог на силиконова чума, която е развалила много мои събратя от предишното поколение — каза СМХ12-14. — Не притежавам информация за точния й смисъл. Вероятно е повреждала органичните същества.

— А какво ще кажеш за термина „красота“? За мен е безсмислен.

— Вероятно е синоним на строга функционалност, в паметта ми не съществува друг термин.

— Какво ли означава да сънуваш? — зададе нов въпрос ОМД83-60.

— Да пренареждаш програмите си — уверено заяви запитаният. — Но при човешките същества това е ставало хаотично.

— А за какво са им били розите? — упорстваше подобният на куб никелиран робот, който се включи към зареждане.

— Задавай по-смислени въпроси. Знаеш, че наоколо отдавна няма и помен от растения. Освен това гнездото, от което извадихме записа има заглавието „мелодраматични истории“. А в тях няма логика.

— В човешките повествования рядко се намира такава, освен в разделите по математика, химия, физика и астрономия, изобщо в точните науки — заяви СМХ12-14. Сигурно затова хората са си отишли от планетата.

— Да, но преди това са ни създали.

— Съвсем правилно са постъпили — установи тумбестият робот. — Ние сме по-съвършени от тях. Но нека да продължим със систематизирането. Някои носители се нуждаят от презаписване, структурата им е пред разпадане.

Библиотекарите протегнаха манипулаторите си към други информационни гнезда, които все още не бяха проверени. Червеното слънце промъкваше слабите си лъчи през илюминаторите на огромната титанова камера, вградена в разпадащата се скала на голия планински масив. От последното включване на поредният атомен генератор, който произвеждаше енергия за двата робота бяха изминали нови хиляда години, време беше за автоматичният им ремонт. Радиофарът, монтиран над тях продължаваше да изпраща сигнали в необятната бездна на вселената, за да съобщи някому, че тук се намира богат информационен остатък от човешката цивилизация.

Хората отдавна бяха напуснали Земята и умиращото й Слънце, но бледата му светлина не бе в състояние да наруши съсредоточената работа на роботите-библиотекари. Светилото със всеки изминат ден повишаваше температурата си и това щеше да продължи до превръщането му в Свръхнова звезда, която щеше да унищожи Слънчевата система. А роботите-библиотекари щяха да функционират до стопяването на скалата, във вътрешността на която се намираха.

© 2004 Христо Пощаков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1931]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:36