Христо Пощаков - Апаратът на реалностите

„Горките РВ●●-та — помисли Савит▲▲▲ в двоични символи. — Ще стоят до края на съществуването си на едно място и единственото им удоволствие, ще бъде да разменят информацията, която им предоставям по групи. За днес съм им предвидил решения на диференциални уравнения от трети ред“.

Той беше създаден като механична личност от най-висок клас, предназначен да обслужва останалите си събратя в този сектор на планетата. Добре, че не го бяха отправили в някой от производствените заводи, където нямаше да му остава свободно време за съзерцание. А тук, след като подменеше платиновите накрайници за измерване на температурата на топене на метала в корема на ВЕ♦♦♦ и заменеше фото-соларен елемент на някое от РВ●●-тата, имаше доста време за размисъл. Подмяната на по-големите и по тежки елементи като мотори, зъбни челюсти, транспортни гребки и ходови части, необходими на Мриан▼▼ се извършваше от сервизните автомати на заводите, които пристигаха с някое товарно СС◙, доставяха ги и правеха ремонта. Микрочиповата информационна схема на Савит▲▲▲ беше невероятно изтънчена. В нея имаше вградени и топчести структури, импортирани от машинна цивилизация ╬╬, с паметов обем от 15¹² гигабайта информационни единици, които го правеха невероятно умен. Използването му за такива прости манипулации, които извършваше, беше грехота пред всемогъщия Гагарот, създател на механичните личности на тази планета. Трябваше да се заеме с нещо, което подобаваше на собствените му възможности.

Изкуствените интелекти никога нищо не забравяха. За разлика от предишните превъплъщения на Савит▲▲▲, в сегашната реалност микрочиповата му памет бе съхранила както споменът за двете други съществувания, така и схемите на изобретените от него апарати. Бяха сглобени от различни материали, но принципът им оставаше еднакъв. И вместо да разсъждава за сложността на машинното мироздание, той реши да възпроизведе изобретението, дори да подобри прецизността му, като използва подръчни средства и елементи. Беше попаднал в твърде скучна реалност, за да остане на това място.

Савит▲▲▲ се отправи към склада за резервни части и намери подходяща маса. Постави лист ламарина върху нея и с допълнителните си манипулатори започна да я огъва, реже и запоява. Скоро тя се превърна в металната кутия той започна да я запълва с подбраните платки, свръзки и микро-чипове. Наложи се да извади и няколко от собственото си тяло. Накрая монтира в корпуса й дисплей от магнитно фото-чувствително стъкло, предварително подготвената сензорна клавиатура и необходимите индикатори. Апаратът беше готов и той съвсем нямаше намерение да докладва на началството си за неговото създаване. Главният интелект КК╩╩ и без това имаше достатъчно грижи с ръководенето на стопанската дейност на планетата.

Савит▲▲▲ включи кабела за токово захранване към вграденият в собственото му тяло енергиен източник и скалата върху металната кутия оживя. После набра необходимата комбинация с клавиатурата, натисна пусковия клавиш и помещението се озари от вече познатата виолетова светлина. Нямаше време да каже „сбогом“ на всичко наоколо.

В новата реалност се казваше Самувит и бе извършил голямо престъпление. Беше отказал съвкупление с дъщерята на Великия шаман, господаря на жертвения блок, тъй като предпочиташе опиянението на разума, предлаган от втората ерес. Грешното му увлечение бе навлякло ненавистта на Мриан и на останалата женска част от племето, а това беше опасно нещо. Наложеното му наказание предвиждаше отрязването на размножителния му орган пред очите на всички съплеменници, което щеше да остави родът му ялов, но този акт щеше да послужи за назидание.

Самувит огледа тялото си. Люспестата му кожа красиво проблясваше върху подутините на добре оформените му мускули, могъщата му опашка можеше с един удар да размаже всеки съперник. Ако не беше отдаването му на втората ерес, той нямаше да може да приготвя опияняващата смес от гурри, монхатва и трамила, наречена марна, която бе предназначена за войните на племето. Тайнствените й съставки растяха в планината и само Самувит знаеше тайната на тяхната обработка. Водните им извлеци, смесени в строго съотношение, придаваха на бойците невероятна сила и ярост в битките със съседните опашати.

Народът му бе станал толкава тъп, че никой друг нямаше да бъде в състояние да разбере тайната рецептура. Би могъл да я научи само някой посветен във втората ерес, но такъв вече нямаше, тъй като вече всичките й последователи бяха избити. Великият шаман не можеше да търпи по-умни около себе си. Самувит си спомни за учителя си Гургут, който беше опечен жив и очните му ципи се притвориха от мъка.