Христо Пощаков - Една секунда по-рано, една секунда по-късно

— Как ще го направиш? С вълшебна пръчица или с машината на времето?

— Не се подигравай, приятелю. Дори да можех да те върна в миналото, ти никога няма да се превърнеш в младия Оскар, а даже е да се срещнеш с него, за да го посъветваш, той едва ли ще превъзмогне чувствата си и ще повтори историята със секундата. Идеята ми съдържа нещо съвсем различно, свързано с непроверени на практика теоретични разработки. Ще те изолирам от околния пространствено-временен континуум, ще те „гмурна“ в друг и ще те върна обратно, но вече изпреварил локалното течение на времето с една секунда. Предлагам ти участие в достатъчно опасен експеримент.

— За да се съглася, необходими са повече подробности — колебливо изрече Оскар, но изглеждаше оживен. Събеседникът му отегчено сви устни.

— Затрудняваш ме — произнесе с досада, — но ще се опитам да обясня накратко. Нужни са огромни количества енергия и вярвам, че ще ми бъдат отпуснати. Мощен импулс ще деформира пространството в зоната на специална камера, ще те препрати в чуждото време-пространство на някой паралелен свят, после ще „изплуваш“ обратно. Останалите детайли са непонятни за тебе, интересува ме, приемаш ли?

Да! Оскар Беньон прие. Най-сетне в сивия му живот щеше да настъпи дългоочакваната промяна.

Темпоралната камера се озари от ярко сияние. За миг очертанията й се стопиха, след това тя отново възвърна предишния си вид. Лаборантите се затичаха и отвориха облицованата с олово врата. В отвора й се показа изпотеното лице на Оскар, Шарл Готие се спусна към него.

— Имаш ли оплаквания? Добре ли се? — попита възбудено.

— Нищо ми няма. Изпитах леко главозамайване, стана ми топло, но всичко премина бързо.

Шарл го прегърна и даде знак да пуснат журналистите, които от сутринта очакваха сензационната новина. Облян от светкавиците на фотоапаратите, Оскар се чувствуваше не по-малко горд от автора на експеримента. Беше станал известен — първият доброволец в света, преминал през изпитание в темпорална камера. Бъдещето изглеждаше примамливо — интервюта, почести, слово! Наоколо кипеше импровизирано тържество, вдигаха тостове за негово здраве!

Излезе от Института с натежала глава, услужлив шофьор му отвори вратата на луксозна лимузина. Собственото му време замря сладостно.

На следващия ден закъсня за работа. Въпреки очакваните упреци, шефът му го посрещна грейнал от щастие, което изглеждаше обяснимо — от вестниците, разхвърляни по бюрото му, самодоволно надничаше физиономията на Оскар. Част от едрите заглавия го величаеше със суперлативи, друга част го изкарваше мъченик на науката. Колегите го оглеждаха със странно страхопочитание и сякаш не смееха да се приближат до него. Шефът се сети да разведри обстановката. Върху бюрото се появиха бутилки и чаши, скоро малкото помещение заприлича на бар.

Напусна кантората щастлив. „Една секунда! — мислеше по пътя. — Този нищожен отрязък от време отново промени живота ми, Шарл имаше право!“ Всички проблеми изглеждаха ликвидирани, пред него възникваха нови перспективи. Кой щеше да откаже нещо на такава знаменитост?! Срещнатите минувачи го познаваха, вторачваха се в него, спираха се и се обръщаха. Внезапно Оскар се сети за собствения си котарак, който го очакваше в къщи и ускори крачките си. „Не съм го хранил от вчера, как можах да забравя!“ Подвоуми се, след това реши, че най-бързо ще стигне при него с метрото. Затича се към зеления светофар на пресечката, но спря ядосан — светлината се беше сменила. „Каква досада!“ — промърмори на себе си и се втренчи в голямото червено око, от което го деляха двайсетина метра. В този миг сякаш Вселената се обърна и невъобразимо силна болка угаси съзнанието му.

Около проснатото му тяло се образуваше локва кръв, към него тичаха хора. Здрав младеж се наведе и отмести мраморната плоча, причинила смъртта му, после повдигна поглед към козирката на зданието, откъдето се бе откъснала.

— Горкият! — съчувствено произнесе възрастна жена. — Видях го като тичаше към пресечката. Ако светофарът беше сменил светлината си една секунда по-късно, сега щеше да е жив!

© 1994 Христо Пощаков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1065]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47