Генади Стоилов
Една секунда е вечност
Всички в контролната зала гледаха, в очакване на отговор, астрокомпютъра, който засега мълчеше. А трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да се измъкнат по-бързо оттук.
— Вили, какво става? Не може да мълчи в такъв момент.
Безпокойството се беше появило в капитан Пол. Но и първи навигатор Вили Блум не бе способен да отговори, а без помощта на мощния астрокомпютър не би могъл да направи никакво изчисление за извършването на скок-пространство. От почти час се намираха тук, на напълно неизвестно място, и неприятни мисли бяха плъзнали във всеки член на екипажа.
— Пълна мистерия — каза тихо Бо Стон, млад техник, който отскоро летеше на този клас кораби. Говореше на застаналия до него втори навигатор, Томас.
— Пълна мистерия ще е, какво друго, като никой не си гледа работата — капитанът беше чул думите на младежа и това изостри още повече безпокойството му.
— Външните камери все така не ни показват нищо, за което да се привържем и определим къде сме — каза операторът Колин, който боравеше с пулта си за управление с включени на максимален обхват уреди, но все така безполезно.
Настъпи тишина. Това, че уредите сякаш спяха, камери не можещи да уловят познати места и отказващия да даде информация компютър, беше едно доста неприятно начало на нещо, което всеки би предпочел да избегне.
Внезапно включване на екрана на компютъра стресна екипажа. Веднага изкуственият глас заговори:
— Не са открити данни и информация за местонахождение. При анализ на случилото, който направих, има трептене от три стотни в милисекундата и корабът е изкривил повърхнината си на придвижване в подпространството. Имам запис на явлението, но засега не мога да дам точна формулировка. Вероятност за навлизане в непозната вселена, която все още е без доказателство — отсъствие на досега познати свойства. Обработвам отклонението и изчислявам доколко тези стотни изкривяване могат да са причина за прехвърляне в друго измерение или друга вселена — всичко това се появи и с текст на екрана, оставайки в архива на компютъра.
— Проклятие! — стисна юмруци Пол и погледна старши навигатора. И двамата знаеха, че теоретично онова, което бяха чули, е напълно възможно, но нямаше доказателство на тази теория за прехвърляне между вселени.
— Не вярвам в това — глухо каза Вили, — убеден съм, че вселените се роят в различни измерителни нива, които са без връзка помежду си. Не може така да се влиза от една в друга.
— Малко ми напомня на хипотезите за черната дупка — обади се Томас.
Командирът погледна въпросително Вили, човекът най-добре запознат с тайните на космоса. Само той имаше завършен пети клас в Академията, което беше повече от възможностите на повечето хора. Самият Пол притежаваше диплома за трети клас и знаеше, че само заради липсата на стаж той, а не Вили, е капитанът.
— Ако бяхме доближили до такава, компютърът щеше да промени курса веднага, това е основна програма за избягване на препятствия при скок-пространство. А и пътя го изчислих лично, няма и помен от звезда във фаза на колапс. Знаете, че такова явление ще изчисли достатъчно ясно околното пространство.
— Може би има неща, за които не знаем — каза капитанът и седна. Обхвана една програмна сфера и заглади повърхността й.
— Компютър, с каква скорост се движим?
— Една трета от светлинната.
— Може ли да ни върнеш там, където е станало това трептене?
След кратко мълчание, се получи отговорът:
— Ние не сме мърдали оттук. Неподвижни сме, двигателите работят, но не отчитам изминато разстояние и всъщност стоим на едно място.
— Какво!? Това пък какво е? — капитан Пол замалко да счупи сферата.
И за шестимата членове на екипажа на този кораб, попаднал във възможно най-невъзможното място, стана ясно, че с тях се случва нещо далеч от обяснимото.
— Какво ще правим, капитане? — попита другият техник, Сим, който досега стоеше най-отзад безмълвен.
— Не знам, наистина искам да дам отговор, но какво мога да кажа? Ще продължим с графика за дежурство, аз и Колин ще изкараме до края тази адска смяна, после са Вили и Сим. Идете и изпийте едно хипнохапче, дано като се събудите има някаква промяна.
Това в случая щеше да е най-доброто за пренатовареното с тази ужасяваща реалност съзнание на човек. Един по един екипажът заизлиза, като всички приеха да се унесат в сън, който да ги избави от сгромолясалия се върху им стрес.
Читать дальше