Христо Пощаков - Генераторът на щастието

Фоли наближаваше петдесетте и леко прошарената му коса предполагаше известен житейски опит. Живееше в космополитния град „Новаполис“, изграден в една от доста уютните територии на средния запад. Беше висок около метър и осемдесет, леко отпуснат и не притежаваше кой-знае каква привлекателна външност. Работеше в компания, която бе една от водещите в областта на микроелектрониката, получаваше добра заплата и след работа обичаше да си попийва. Беше преживял неуспешен брак, нямаше деца и следващите връзки с представителките на нежния пол бяха излезли неудачни.

През тази вечер той прекали с дозата алкохол, но природата компенсира този недостатък с хрумване на гениална идея. Обезателно трябваше да сътвори нещо велико, за което в момента имаше доста неясна представа.

Върху работния плот в една от двете стаи на жилището му се намираха много експериментална образци на фирмата, в която работеше. Интегрални схеми, микрочипове, магнитни платки и какво ли не още, както и необходимите инструменти за тяхното свързване, обработка и превръщането им някакво изделие. Изобщо всичко необходимо за изявата на една творческа личност, за каквато се смяташе. В интерес на истината, по-голямата част от съдържанието върху плота му бе задигната от собствения му работодател, но самият процес на кражбите бе неразделна част от чувството му за превъзходство. За да измамиш контролните детектори на пропуска при изхода от предприятието означаваше да употребиш доста голяма интелигентност. Дребните кражби му доставяха неописуемо удоволствие и нито един път не го бяха хванали. Собственото му оправдание за лошите постъпки бе следното: „След като работя за тях и съм част от създаването на тези нещица, защо да не си присвоя плодовете на труда ми? А те си стоят в дома ми и фирмената тайна никога не се нарушава“.

Всеки човек, подложен на действието на четири изпити джина, може да бъде осенен от гениални идеи, а те дори и да не са особено ясни, витаят из ефира на алкохолните пари с твърдата надежда да бъдат реализирани. В конкретния случай по едно време конкретната им същност се сгъсти, Фоли седна пред плота и се зае да конструира уред за генериране на случайности. Въпреки не съвсем трезвото му състояние, ръцете му работеха чевръсто. Жички, спойки, микрозаварки, метални кутийки с винтчета и изолационни материали, ламаринки и екранче с течен кристал, всичко влизаше в работа. Уредът с неизвестно засега предназначение постепенно се оформяше, нарастваше по размери и след като бе снабден със запаметяващо устройство и две батерийки, проработи. Оставаше да се разбере с каква цел е направен, но това за момента не изглеждаше лесно.

Изобретателят дълбокомислено потри длани и все пак доволен от сътвореното, реши да отложи решаването на проблема за следващия ден. Погледнато честно, да изработиш генератор на случайности не изглеждаше не изглеждаше нещо практично, но все пак беше постижение. След като уредът се бе появил на бял свят, той трябваше да намери приложението си.

Фоли изгълта петия джин и реши да си ляга. Първата мисъл, която го споходи преди да потъне в сладък сън беше „тази вечер пих много“.

На сутринта се събуди с усещането за махмурлук, ала изпиването на едно от вълшебните хапчета „формулата на доктор Джи“ го оправи за десетина минути. Ефектът от предишната вечер наистина чудотворно изчезна. После видя създаденият от него уред и споменът за сътворяването му постепенно се появи. Най-вече името му, което представляваше несъмнен успех. Какво ли щеше да бъде най-доброто приложение на един генератор на случайности?

Той отиде на работа и зададеният въпрос продължаваше да го измъчва. Работният ден изглеждаше почти толкова скучен, колкото останалите предишни, но някъде по средата му отговорът пристигна.

Свърза се с „Интернет“ чрез служебния си компютър и въведе в дискета числата от „Голямата лото“, излизали всяка седмица през последните десетина години. След това взе придобивката си, опакова я в непроницаемо за скенера на пропуска фолио и я пъхна в джоба на сакото си. Вече изпитваше нетърпение да потвърди предположението си.

След приключване на четири часовия работен ден, Фоли се прибра в жилището си и първата му работа бе да вкара дискетата в собствения си компютър, а после да го свърже с изобретения от него уред. Интернетната услуга за сметка на работодателя му му бе спестила два долара и четиридесет и два цента.