Христо Пощаков - Генераторът на щастието

— Да бъде стройна и красива.

— За предпочитане е да бъде руса.

— Да е гальовна.

— Да ме обича.

— Да ме дари с деца.

— Да готви по-добре от кухненския робот.

— Да бъде умна.

С написаното изглежда претенциите към бъдещата спътница в живота му се изчерпваха и не оставаше друго, освен да ги вкара в уреда. И резултатът не закъсня да се появи на дисплея: „да бъде умна и всичко останало“.

Изборът на генератора на щастие изглеждаше напълно уместен.

Не мина много време и един от приятелите му доведе на една от запивките стройна руса жена на около трийсет и пет години. Имаше приятно лице и интелигентен вид. Казваше се Вера, умееше да поддържа разговор и изглеждаше като прототип на въжделенията му. Фоли доста бързо хлътна по нея до уши, а финансовите му възможности позволиха да й създаде редица приятни моменти. Тя скоро му се отплати с нежна интимност, а след месец се ожениха.

Но след сладкото прекарване на медения месец нещо взе да вгорчава живота му. Тя доста умно разгони всичките му приятели като му обясни, че са нехранимайковци, които го използуват заради парите му. Един ден изля запасите му от твърд алкохол в мивката и категорично заяви, че пиенето е нездравословно. След това се впусна в промени на интериора на къщата и тя придоби нов облик. Дантелени пердета и такива с цветя, мебели тапицирани с истинска кожа, смяна на кухненското оборудване, стереотапети и така нататък. Банковата сметка на Фоли непрекъснато се топеше, но той търпеливо я придружаваше по магазините.

Една сутрин той осъмна с мисълта за нов опит в „Голямото лото“. Защото имаше смътното усещане, че наближава нещо ужасно. Вера се държеше мило с него и получаваше нужните ласки, но все пак, какво ставаше? Дали генераторът на щастие не беше объркал нещо? От началото на съвместното им съществуване бе изминала половин година и в главата му бяха започнали да се въртят нездрави мисли — все по-често се сещаше за случая с Бари. През изминалото време не се бе докосвал до уреда, но след поредната тирада от страна на жена му, която целеше да го вкара в съвсем правия път, той мрачно се насочи към слабо употребяваното помещение, където го бе захвърлил.

Фоли изкачи стълбата до горния етаж, премина по коридора и отвори вратата на набелязаната стая. Първото, което забеляза върху запуснатия работен плот, бе стълпотворението от развалини, между които с труд можеше да се разпознаят остатъците от нещо, което по някое време бе кръстил „генератор на щастие“. Изглежда бяха разплескани и натрошени с чук. Вече не съществуваше никаква възможна вероятност да изпадне в онова настроение, породено от изпиването на четири джина, за да го сътвори отново.

Той усети, че зад гърба му се промъкна стройна и нежна сянка, която му проговори с до болка познат ласкав глас:

— Унищожих плодовете на глупавите ти занимания, а сметката ти в банката е почти на нула. Търси си работа, скъпи. Бременна съм.

© 2001 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1731)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48