Христо Пощаков - Генераторът на щастието

Той вкара получените данни в паметта на уреда и с любопитство изчака резултата. И той не закъсня много. Върху екранчето на генератора на случайности се изписаха цифрите 2, 13, 35, 36 и 39. Оставаше да набере интернетния адрес на на „Голямото лото“, да съобщи кода на банковата си сметка и да потвърди участието си в поредния тираж. Доволен от свършената работа си наля първата чашка джин и я доля с тоник. Отдавна беше установил, че алкохолът чудесно замества липсата на жена до него.

След три дена заявените от него числа излязоха в тиража и Фоли вече беше милионер. Новото му положение го изправи пред твърде важния въпрос: да продължава ли да работи или да покаже на работодателя си средния пръст на дясната си ръка. И като че ли втората възможност изглеждаше по-привлекателна.

Той извърши замисленото и вече висеше по цял в новият си дом. В положението, в което се бе оказал неминуемо назряваше някаква празнота. Двете стаи с тоалтно помещение, в които доста дълго бе живял под наем бяха спомен от миналото. Сега пред купената от него къща с десетина стаи се намираше плувен басейн, а градинарският робот редовно подстригваше специалната, генетично изменена трева на двора, която приятно пружинираше под краката. Кухненския робот се престараваше да му поднася нови и непознати ястия, приготвени по китайски, арабски, италиански и какви ли не още рецепти, вкарани в програмата му. Лошото беше, че Фоли вече разполагаше с извънредно много свободно време и грижата по какъв начин да го запълва все повече му тежеше. Да започнеш да пиеш джин още от сутринта не изглеждаше много привлекателно Повечето от приятелите му бяха заети с нещо поне до обед, а това означаваше да прекараш пет или шест часа, през които да се чудиш какво да правиш.

Отначало холовизионните програми запълваха сутрешното време, но постепенно стандартната им тъпотия му омръзна. Вече бе преброил катериците в местния парк и знаеше наизуст експонатите в петте градски музея. Мисълта за далечни екскурзии не му се нравеше, той беше консервативен и улегнал човек.

Един ден най-сетне в битието му настъпи някакво просветление. Съседът му Бари го напсува по някакъв повод и Фоли му обяви война, което вля свежа струя в монотонното ежедневие. С течение на времето бойните действия между двамата се задълбочаваха. След като той хвърли хвърли в съседния басейн цяла опаковка от приятния препарат „МЕКС“ и Бари впоследствие излезе ощавен след сутрешното си плуване, войната придоби подходяща внушителност. На следващата сутрин Фоли завари градинарския си робот неподвижен, а на по-следващата тревата му в двора бе повяхнала. Налагаше се да предприеме съответни бойни действия, но какви? По едно време се сети се за генераторът на случайностите, който от месеци събираше прах в едно от неизползуваните помещения. Не беше ли възможно и на Бари да му се случи някаква случайност?

Този замисъл му се стори извънредно привлекателена. Фоли домъкна уреда си, позабърса го от праха и го свърза с компютъра си, след това набра следните текстове, които директно се отнасяха до съседа му:

— Да се удави в проклетия си басейн.

— Да се задави докато яде и да пукне.

— Да си счупи крака, когато играе на голф.

— Да играе на покер и да изгуби всичко, което има.

— Да се зарази от най-гадната венерическа болест.

— Да му се подпали къщата и да изгори заедно с нея.

— Да му изсъхне оная работа и да стане евнух.

— Да му измрат приятелите.

Той се напъна да измисли още някаква гадост, но явно се бе изчерпал. Дисплеят на генераторът на случайностите угасна, после светна и върху него се появи надписа: „да се удави в проклетия си басейн“.

След няколко дни Бари се съобрази с доброто пожелание. Аутопсията на трупа му доказа, че при скачането си във водата е получил инфаркт, но тази подробност нямаше съществено значение. Уредът си бе свършил работата и по всичко изглеждаше, че представлява нещо повече от генератор на случайни събития. За съжаление Фоли нямаше и минимален спомен за начина на свързване на елементите, които бе вложил в него.

След смъртта на съседа му, животът отново придоби сив оттенък. Липсваше тръпката, светът изглеждаше прекалено скучен. Трябваше да се появи нещо ново — освежаващо тонизиращо и възбуждащо, изобщо нещо, което да предизвиква емоции и да уплътнява времето. Какво би могло да бъде? Вероятно съвършената жена, която винаги досега му бе липсвала.

Фоли отново застана пред компютъра, свърза го с уреда, който вече бе нарекъл „генератор на щастие“ и написа възможните случайни вероятности, свързани с новото начинаие: