Христо Пощаков - Добра работа с добро заплащане

След като обиколи двайсетина трудови агенции, Джин Карик реши сам да се справи с проблема си. Поредната икономическа рецесия го бе направила безработен, но все още разполагаше с някакви средства за съществуване. Бе в състояние да заплаща услугите на пералнята, отоплението, водата и тока, както и наема на боксониерата, в която живееше. Но докога? Социалната помощ едва ли щеше да стига, за да води някакъв по-нормален живот, а до възрастта за пенсиониране оставаха десетина години. Той беше преминал четирийсте, бе попаднал в категория „С“ и не можеше да разчита на голямо предлагане, въпреки че се чувстваше все още млад. Въпреки петте придобити квалификации и владеенето на няколко езика. Беше изпаднал в това положение поради фалита на фирмата, в която бе работил повече от двайсет години.

Джин се огледа в огледалото над умивалника и забеляза белите косми, които бяха започнали да се появяват в тъмната му коса. Не бяха много, но смущаваха. Необходимо бе да си купи препарат за възстановяване на нормалният им цвят. Собствената му физиономия винаги му харесваше. Красиви вежди, правилен нос и волева брадичка. Доволен от видяното, той като че ли се зареди от собствената си енергия и реши да пристъпи към по-конкретни действия, които щяха да подобрят положението му в обществото.

Боксониерата изглеждаше достатъчно удобна за тази цел, по-уютна от всяка трудова агенция. Джин седна пред плота до сгъваемото си легло, включи инфохолото и започна да борави със сензорите на пулта му. Третото хилядолетие го свързваше със световната информационна мрежа, която вече обхващаше стотина населени планети, обитавани от двайсетина различни раси. Той постави курсора си на „трудови борси“ и започна да ги обикаля.

Някои от предложенията за работа изглеждаха доста объркващи. На Алмолгейт предлагаха „триланти на когоатори“. След редица направени справки, трилантите се оказаха аналози на древните гейши, а когоаторите — обществените басейни, в които по-богатите земноводни от тази планета прекарваха свободното си време в обстановка на изискани разговори. Подобно затруднение възникна и с търсенето на „дрокери“ на Римус І, а там бе оказано и възрастово ограничение — не повече от двайсет и пет години. Новата справка поясни, че една римусианска година е равна на сто петдесет и четири земни, така че възрастта на Джин не бе от значение, но самите дрокери представляваха проблем. Бяха интелигентни къртицоподобни, чието свръхобоняние помагаше да изравят от тамошната почва скъпоценния корен „гра“. Той не притежаваше качествата на куче, нито бе в състояние да прокопава с нокти километри тунели в каменистия грунт на Римус І, с две думи не можеше да извършва такава работа.

Трудностите от такъв характер се множаха и Джин реши да чете обявления само от земни информационни източници, но те също го разочароваха. Не ставаше за стриптизьорка в бар, нито за надзорник-говедовъд в автоматична ферма. Почти същото важеше и при „момче за особени поръчки“ или за бодигард на живеещи на Земята месалийци, които освен всичките им останали недостатъци имаха славата на скъперници и скандалжии. Може би по-подходяща изглеждаше професията на „пазач-хранилник“ в зоологическа градина, чиито задължение бяха да храни и бди над разни „кроки“, „мрати“ и „таурини“, пренесени от различни планети по прищявката на някой богат спонсор. Не, в никакъв случай. Повечето от тези животни воняха отвратително, а това не съвпадаше с възприетите му принципи и изработения характер.

Джин Карик беше горд с придобитата си квалификация и владеенето на няколко езика, които двайсетина години му позволяваха да стои в климатизирана кабинка, да докосва сензорите на дистрибуторската система за козметични препарати и да се чувства удобно в ъгъла на огромния склад, който се намираше зад терминала за нулево транспортиране в покрайнините на града. През изминалите години се бе превърнал във вълшебник при разпределянето на пристигащите артикули. Френските дезодоранти натам, италианските кремове насам, немските одеколони в горните гнезда на складовата система, китайските сапуни под тях и така нататък. Манипулаторите ръководени от него ги вземаха, поставяха и подреждаха като касети в обществена библиотека — всяко нещо на мястото си, готово да бъде отново извадено и отправено по предназначение. Той знаеше наизуст наименованията на над сто хиляди артикули и непрекъснато научаваше нови. Никога не бе изпитвал нуждата от правене на справки и ако фирмата не беше фалирала…