Христо Пощаков - Добра работа с добро заплащане

При създадената житейска ситуация спомените не вършеха много работа, но той беше и щеше да си остане добър ОПЕРАТОР. Разбира се, оператор, нали толкова години беше работил като такъв?

Джин зададе нова програма на инфохолото предназначена да търси предложения за оператори. Имената на чуждите планети отново се появиха в осветеното пространство, но като че ли този път можеше да се търси някакъв компромис.

Оператор на поточни линии за тестени изделия. Не звучеше много привлекателно, въпреки слабия избор. Оператор в обувен завод, може би трябваше да помисли. Оператор на „григи“ в хидропонова оранжерия на Крек ІІ. Тъкмо възнамеряваше да направи справка относно същността на „григите“, когато погледът му се спря на следващото предложение: „Оператор на двеста вида «калмистери» — работа с добро заплащане на Зита. Без възрастови ограничения“.

Предложението за работа изглеждаше твърде примамливо и Джин се осведоми за тази планета. Кислородна атмосфера, нормално налягане, двайсет и шест часова обиколка около остта си и умерена температура. Но липсваха данни за калмистерите.

Той реши да си позволи допълнителен разход. Постави миниатюрния микрофон пред устата си, включи камерата и набра кода за хиперпространствена връзка, който съпътствуваше обявлението. В инфохолото незабавно се появи физиономията на хуманоид с доста печални очи. „Поне не са земноводни, гнус ме е от тях“ — помисли Джин с облекчение и допълни на глас:

— Интересувам се от предложението за оператор. Какво представляват калмистерите?

— Един от основните продукти на нашата икономика — разнесе се тихо от преводното устройство на холото. — Наистина ли приемате работата?

— Не разбрах какво представляват. Обяснете ми — настоя кандидатът за работа.

— Хибриди между живо същество и машина. Собствена патентована технология. Засега ги продаваме на няколко други планети, но смятаме да разширим пазара. Калмистерите предимно обслужват земеделието. Засаждат, копаят, орат, поливат и събират реколтите. Има и специализирани видове за строителство, машиностроене, електроника и така нататък. Всеки от тях е пригоден за специални операции, в зависимост от модела си.

— Предложението изглежда примамливо. Какво представлява операторската ви система?

— Не се различава съществено от вашите. Манипулира специализиран склад, предназначен за дистрибуция. Всеки калмистер трябва да бъде настанен на съответното място и в последствие да бъде експедиран.

— Чудесно! — възкликна Джим. — Съгласен съм да приема работата, ще ми изпратите ли някакви документи?

— Няма смисъл — отвърна чуждоземният. — За нас даденото устно съгласие е по-силно от полагането на всякакви подписи. Пристигайте тука, предполагаме, че притежавате нужната квалификация, която ще удостоверите на място. Довиждане.

— Почакайте, не поговорихме за седмичното възнаграждение. И кой заплаща транспорта до вашата планета?

— Пристигането при нас е за ваша сметка и се извършва съвсем доброволно. Размерът на заплатата ви е…

Хуманоидът назова цифра, от която Джин едва не подскочи от радост. След това отново се сбогува с него и изчезна от холото.

Новоназначения оператор набързо продаде малобройното си имущество, после стегна багажа си и се отправи към терминала за нулево транспортиране. След около час той се намираше на Зита с доста олекнал джоб. На местния терминал вече го очакваше предварително уведомения за пристигането му, вече познат хуманоид или поне някой негов сънародник. На Джин тепърва му предстоеше да се научи да ги отличава един от друг. Посрещачът му се здрависа с него, окачи на гърдите си портативен преводач и каза:

— Предлагам да започнем с настаняването, после с посещение на централния офис на фирмата ни, където ще подпишем работния договор. Накрая ще ви покажа работното място. Има ли някакви възражения по предложената програма?

— Нямам такива.

Жилището се оказа доста по-комфортно от това, което бе притежавал на Земята, а офисът респектираше с добре подредената си елегантна обстановка. Джин усещаше задоволство от настаняването си на тази планета, но не можеше да си обясни защо съществата, които така добре го обслужваха изглеждаха тъжни и унили.

Работното му място представляваше нещо като блиндиран трезор на банка изпълнен с цветно-обемни монитори. Във виртуалното им пространство се разхождаха товарни платформи, които превозваха произведените калмистери. Външният вид на тези технологични произведения изглеждаше като като кошмар от нелеп сън. Телата им бяха осеяни с различен тип манипулатори, щипки и остри неща, а главите им бяха като на гигантски мравки, втренчили неподвижно очните си лещи. Външният им вид подбуждаше съмнения.