Христо Пощаков - Работа с добро заплащане

— Ало, търся господин Шулц!

— Аз съм, чувам ви доста неясно, сякаш се обаждате от друг свят.

— Не сте далече от истината. Свързах се с вас извънредно трудно, макар че в ерата на супер комуникациите няма нищо невъзможно. Спътници — ретранслатори, безброй километри оптични влакна и така нататък. Несъмнено човечеството напредва.

— Всъщност кой се обажда? За какво съм ви нужен?

— Бързате, господин Шулц, много бързате! Казвам се Доби Куцифер, представям доста солидно ведомство и ви предлагам добра работа. Заплащането е фантастично — осемдесет хиляди на месец!

— Какво точно ще работя?

— Каквото добре умеете. Нали адвокатът Херман Шулц винаги е поемал защитата при хммм…, как да се изразя…, доста пикантни дела.

— Нима вече съм известен в чужбина?

— Разбира се, в известен смисъл. Сигурно сте отгатнали чужденеца в мен по акцента.

— Да, откъде се обаждате?

— Дискретност, господин Шулц, и пак дискретност, това е нашият девиз. Плащали сме за нея и винаги ще плащаме. Засега единствената информация, която мога да дам, е, че при нас винаги е топло. Как се наричаха такива страни? Тропически, доколкото си спомням. Важното е какво ще получавате, а то е много.

— Ако се съглася, ще трябва да подпишем договор.

— След пристигането при нас, веднага ще го сключим, обещавам го. Достатъчно сте необходим, за да ви излъжем.

— Не мога ли да науча повече? Как ще се добера до вас?

— Не се безпокойте, уреждането на транспорта е гарантирано.

— Извънредно ме заинтригувахте, все пак, кои сте вие?

— Приемете предложението и веднага ще разберете.

Херман Шулц се замисли за миг и отвърна:

— Добре, приемам.

И веднага изчезна в телефонната слушалка, която го всмука в себе си като трошичка хляб, попаднала в гърлото на прахосмукачка, раздроби го на електрони и заедно със сигнала на телефона го запрати в космоса. След известно число мигове той се озова в разкошно обзаведен огромен кабинет. Отново беше във физическата си цялост, но започна да се поти от невероятната горещина, излъчвана от стените. Високата над три метра врата се отвори и едва пропусна полубезформена фигура, приведена под тежестта на безброй папки, които носеше.

— Можем да започваме — проскърца делово косматото чудовище, — нося и договора. Аз съм Доби Куцифер, а на Земята имам твърде известен роднина.

© 1996 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1754]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48