Христо Пощаков - Краят на света

Събуди се отпаднал, измъчваше го силно главоболие. Едва напипа пулса си, споменът за преживяното през нощта предизвикваше неприятни спазми. Повръщаше му се.

Успя да се съсредоточи и доста измъчен, направи сутрешния си тоалет. Закуската вля в тялото му нови сили, накара го да се отпусне и да излезе навън.

Лъчезарната светлина го принуди да зажуми. Ноколо жълтокожите подсвирници пееха утринната си простичка песен, жабите катерачи тихо им пригласяха. Дочуваше се и тихото жужене на автоматичната доилна инсталация, външният свят изглеждаше щастлив и нищо не подсказваше, че до края му остават десетина часа.

Нитрам се огледа и нареди на кучетата да изкарат кравите от обора — нищо по-подходящо не му дойде наум. След това някакси примирен и пречистен, тръгна след стадото. Усещаше се огрян от особена вътрешна светлина, която по-рано не бе съществувала, но сега вливаше увереност в крачкате му. В него се бе появило нещо ново — мъдро и всеобхватно, огряно от блясъка на безброй слънца. Нещо, което се бе опитало да го разбере.

— Ти защо не пее? — попита Ям по едно време. — Да не би Нитрам да става сърдит?

— Спокойно, момчето ми — разсмя се той и го погали по главата. — Отивай да си играеш с Ома!

„Кога ли ще овладееш граматиката? — помисли. — Изобщо дали ще имаш такава възможност?“ Но околната природа подсказваше, че трябва да я има и сякаш го подтикваше да започне да си подсвирва обичайната песен за тръгване.

Слънцето преваляше зенита, а краят на света все още не настъпваше. Светът изглеждаше същият и по време на следобедната почивка и съвсем същият на свечеряване.

Още не стигнал до входната врата на дома си, Нитрам дочу писъка на комуникатора. Все пак побърза да влезе и някак си нетърпеливо докосна сензора за връзка.

— Знаеш ли новината? — чу се задъханият глас на Авелос, който без да дочака отговор продължи: — Снощи звездолетът неочаквано е променил траекторията си, а днес е преминал на около половин милион километра от Линър. Сякаш е спал милиони години и внезапно се е събудил, за да предотврати катастрофата. Осъзнаваш ли грандиозността на откритието? Те не са мъртви, както се смяташе досега. Управлението им действува! Спасени сме, Нитрам, спасени сме! — повтори той екзалтирано. — Нима не се радваш?

— Разбира се, че се радвам, най-вече за кучетата си.

— Какви ги дрънкаш? А хората не те ли интересуват?

— За тях се радвам още повече.

— Още треперя от нерви. Представяш ли си? Краят на света наистина можеше да настъпи!

— Нямаше да е справедливо, Авелос. Съвсем нямаше да е справедливо — отвърна Нитрам и прекъсна връзката.

След това се обърна към входната врата, откъдето се разнасяше обичайното драскане на кучешки нокти.

© 1996 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1752]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48