Христо Пощаков - Неразрешим проблем

— Глупава гъска — усмихна се Меги на Лени. — А вие с какво се занимавате? Какво най-много обичате и мразите?

Първият въпрос го постави в известно затруднение, но реши да бъде честен. Разказа за професията си и перипетиите, свързани с нея, между другото спомена и за вродения си дефект. Отговорите на втория й въпрос изискваха по-обширни обяснения. Призно, че ненавижда лъжата и изкуствените дъждове, мрази самотата и соевите пържоли. Обича да слуша музика, да се разхожда из киберпространството и да присъства на различни театрални представления.

Меги изслуша откровенията му и благосклонно заяви, че с малки изключения житейските му виждания почти съвпадат с нейните.

После те се увлякоха в дълъг разговор, беше им интересно и към края на холовизионната сбирка се уговориха пак да се срещнат.

Лени запомни кода на дискусионната стая, свали каската за хиперпространствена връзка и изключи холопроектора с чувствотоу че животът му започва да се променя.

На другия ден нямаше търпение да привърши с почистването на плъховете, прибра се в клетката си и горящ от нетърпение, пристъпи към вчерашните си действия. Сега Меги бе още по-благосклонна към него. Той не знаеше, че стаята, в която отново попадна, представляваше скрита форма на бюро за женитби, но това бе известно само на женската половина от посетителите й. Липсата на информация изобщо не му пречеше, защото бе адекватна на съвета на родителите му и на неговия вътрешен импулс.

Разговорите с Меги продължиха до края на седмицата, а през следващите няколко се превърнаха в част от живота му. След всеки проведен сеанс тя му изглеждаше все по-привлекателна, докато най-сетне разбра, че безнадеждно е хлътнал по тази жена. Не мина много време и Лени се престраши да се обясни в любов; за изненада на хигиениста тя също призна, че изпитва топли чувства към него. Покани го да и погостува на Синтра ІІ, за да се запознае с нея и родителите й. На индиректен език това означаваше да й направи предложение за женитба, но той отдавна го бе решил.

Взе служебен отпуск и едва успя да заплати сумата за прехода, после се отправи в пътешествие, което не мина без неприятности. Полетът до нейната планета предвиждаше поредица от смени на транспортните единици, представяни от хиперпространствените пасажерски кораби. На Посейдон му изчезна багажът и трябваше да бездейства няколко дни, докато му го върнат. На Тера ХІІ престоя седмици в локалния санитарен изолатор. Малко след пристигането му на Херкулес бе принуден да се завре в дълбоко укритие под земята, поради силна метеоритна атака. На Ксило ІV изчака двудневно закъснение на връзката, а пък на Проксима ІІ бе ухапан от някакво гадно местно насекомо и се наложи да остане дълго време в болница. През всичките перипетии мисълта за Меги не го напускаше и той шепнеше името й хиляди пъти. Накрая успя да се приземи на родната й планета.

Нае стая в третокласен хотел и незабавно се свърза с нея. На екрана на видеотелефона се появи пищна непозната красавица.

— Меги 1042 ОХМ, моля — изрече задъхано.

— Аз съм, Лени — усмихна се дамата.

— Как така, Меги изглеждаше съвсем друга!

— Прав си, но тя съм аз и аз съм тя.

— Възможно ли е?

— Напълно. Използвах виртуален дублаж. Домашният компютър сътвори Меги ІІ по мое лично виждане. Не толкова красива и без да се набива в очи — в очакване на истинския мъж, който ще я хареса не поради външния й вид, а заради вътрешното й съдържание. И това беше ти, Лени.

— Ти си ме излъгала! — възкликна той. — Тези работи най-много ги мразя!

— Не си ли доволен от истинския ми вид?

— Не зная какво да кажа — призна Лени смутен. — Може би все пак трябва да се срещнем.

— Защо „все пак“? Аз продължавам да съм Меги. Постарай се да го разбереш.

— Добре, къде да бъде?

— Скоро ще те взема от хотела.

След двайсетина минути, те вече се намираха в една от близките сладкарници. Пред тях имаше пасти, гарнирани с местни плодове, сочните устни на Меги смучеха сок „гарана“, а Лени отпиваше безкофеинова „трука“. Разговорът вървеше доста вяло.

— Защо го направи? — попита по някое време той. — Мисля, че беше съвсем глупаво.

— Въпрос на виждане — отвърна тя. — Предишните запознанства в истинския ми вид не донесоха нищо хубаво. Нима не се радваш на по-добрия действителен образ на Меги?

— Нямам думи, объркан съм. Ти не си ти.

— Успокой се — каза тя нежно и го погали по ръката. — Премисли.

Лени се върна в наетата малка стаичка, впери поглед в тавана и се отдаде на размишления. Меги бе проявила доброжелателно коварство, но той бе свикнал с холовизионният й образ, а реалната й външност му оставаше чужда. У него се бореха противоречиви чувства. Да оправдае ли измамата й, или да я приеме? Като че ли първото не беше за предпочитане.