Христо Пощаков - Неразрешим проблем

Въпреки някои дефекти в предишните им отношения Лени изпитваше обич към тях. Бяха го създали в пределно допустима възраст, показвайки достатъчна мъдрост, за да не отправят жалба към местния родилен център, и бяха проявили достатъчно любов към куцото си дете. Все още му липсваха във физическата си цялост, макар че когато изпадаше в мрачни настроения, не знаеше дали да им благодари, или да ги проклина. Може би с коригирано тяло той щеше да си остане същият, но вероятно… В живота му от една страна стояха насмешките на връстниците от началния и средния курс на мнемоцентровете за обучение, а от друга — родителската намеса, придружена от ласки. Това раздвоено чувство не го напусна и след постъпването на родителите в банката за съхранение на паметова информация, щом жизнените им индекси показаха отстраняване на съзнанието от телата им. Те обаче не желаеха да се завърнат в нови такива и навярно някога същото можеше да се случи и с него.

Затова Лени 5560 АНХ се усещаше самотен и продължаваше да се разхожда из галактическото киберпространство.

Следващата планета, на която попадна, се казваше Монтана ІІІ. Заселниците й се бяха отдали на планинско скотовъдство, което включваше отглеждането на местни и пренесени от Земята животински видове в естествени условия. Преобладаваше пасторалният начин на живот, наследен от древни земни традиции. Произвежданата тук продукция задоволяваше нуждите на петдесетина други планети, независимо в коя звездна система се намираха. В дискусионните стаи се разискваха хранителните режими на животните по време на зимните периоди, протеиновата усвояемост и ефективността на различните набори от рецепти за кръмни смески. Обсъждаше се и квотата на експорта на отделните ценни породи. Лени изтърпя това около пет минути и бързо избяга.

Оказа се на Софокъл VІ, която сама се бе определила като планетата на философите. Издръжката на населението й изцяло беше поета от от Галактическата лига, понеже никой философ не е способен самостоятелно да изхранва себе си. Основните теми на тукашните разговори бяха смисълът на човешкото съществуване и мястото на човека в условията на космическа експанзия. Използваха се древни постулати и модерни термини от съвременните философски школи. Хигиенист като Лени направо можеше да се побърка и той отново побърза да се измъкне от това киберпространство.

После се озова на Ерос ІІ — планетата на любовта. Стана участник в разискване на нови любовни техники, прилагане на различни стимулатори и медикаменти, научи за хипноперверзиите и най-новите постановки за секс в безтегловност, както и за средствата, които удължаваха оргазма. Тъй като самият той, изглежда, бе поизостанал в областта на сексуалното общуване, намери дискусиите за доста скучни.

Без много да мисли, премести курсора и попадна на Ситра ІІІ. Беше скоро усвоена планета, която все още не бе профилирана в някакво определено поведение в рамките на Галактическата лига. Стаята за сбирки, където се оказа, не се отличаваше от някоя от предишните. Погледът му се спря на съседката му отдясно — тя не блестеше с особена външност. Жената също се извърна към него, очите им се срещнаха и Лени разбра, че тук го очаква нещо по-различно.

— Как се казвате? — попита я той с най-голямата учтива тоналност на гласа си, на която беше способен.

— Меги 1042 ОХМ — отвърна тя мило.

— За какво дискутирате?

— За всичко.

— Как така за всичко?

— За каквото ни е интересно в момента. Послушайте.

— … и според Библията Каин убил Авел — говореше водещият дискусията. — Причината за това брутално действие била завистта към брат му, тъй като Бог харесал принесената от Авел животинска жертва, а не обърнал внимание на собствените му земеделски дарове. В днешни дни чувството на завист е рядко срещано явление във вселената, но не можем да твърдим, че е напълно изчезнало.

— Аз например завиждам — призна седналата отляво на Лени жена. — Току-що при нас пристигна нов събеседник и не ми обърна внимание, ами веднага поде разговор с Меги. Да не би тя да е по-привлекателна от мен?

— Моля за извинение — промърмори Лени, а Меги сякаш се подсмихна победоносно.

— Няма сериозни причини за завист — отсече водещият. — Вероятността някой друг ден да се случи обратното е твърде възможна. Аз лично не виждам основания. Нали затова се събираме тук — да се запознаем и опознаем? Предлагам отново да преминем към индивидуални разговори.

Читать дальше