Алън Пийз - Езикът на тялото (Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове)

Когато влюбените се вглеждат дълго-дълго в очите си, те несъзнателно следят разширяването на зениците си, като всеки се вълнува още повече, когато забелязва как се разширяват зениците на любимия. Изследвания разкриват, че когато на мъже биват прожектирани порнофилми, показващи мъже и жени в сексуални пози, зениците на очите им се разширяват и стават до три пъти по-големи от нормалния им размер. Когато същите филми бъдат показани на жени, техните зеници се разширяват дори още повече от тези на мъжете, което буди известни съмнения относно твърдението, че жените се възбуждали по-малко от порнографията, отколкото мъжете.

Бебетата и малките деца имат по-големи зеници, отколкото очите на възрастните хора. При това зениците им непрестанно се разширяват в присъствието на възрастен човек, което е несъзнателен опит на детето да изглежда колкото се може по-съблазнително, а като резултат — и да му се обръща повече и по-голямо внимание.

Тестове, проведени с майстори картоиграчи, разкриват, че ако противниците им носят тъмни очила, спецовете печелят много по-малко ръце. Например, ако противникът не носи тъмни очила и получи четири аса при игра на покер, майсторът картоиграч несъзнателно ще отбележи и изтълкува бързото разширяване па зениците му и „интуитивно“ ще усети, че не бива да залага на следващата ръка. Когато обаче противникът носи тъмни очила, те скриват сигналите, които дават зениците му, затова и спецовете печелят по-малко ръце от обикновено.

За древните китайски търговци на скъпоценни камъни е било обичайна практика да наблюдават разширяването на зениците на купувачите по време на пазарлъците за цената. Векове наред проститутките (но също и изкусните в любовните игри дворцови и светски дами) са си капвали беладона в очите, за да разширят зениците си и така да изглеждат по-съблазнителни и желани. Известно е, че покойният милиардер Аристотел Онасис винаги е носил тъмни очила по време на делови преговори, за да попречи на зениците си да издават мислите му.

Всички сме чували старото клише: „Когато говориш с някого — гледай го в очите“. Е, когато общувате или преговаряте с другите хора, винаги ги гледайте в зениците, които могат да ви разкрият истинските им чувства и вътрешна нагласа.

Единствено когато сте „очи в очи“ с някой друг човек, може да бъде създадена основа за истинско общуване. Но докато по време на разговор някои хора ни карат да се чувстваме напълно удобно и непринудено, други ни притесняват, а за трети чувстваме, че не можем да им имаме доверие. Тези усещания са свързани най-вече с продължителността на времето, през което съответният човек ни гледа или приковава погледа ни, докато говори. Когато някой е неискрен или прикрива някаква информация, погледът му среща нашия само за около една трета от цялото време на разговора. Когато нечий поглед среща нашия за повече от две трети от цялото време на разговора, това би могло да означава едно от следните две неща: първо, съответният човек ви намира за много интересна и привлекателна личност, като в този случай погледът е съчетан с разширени зеници; второ, съответният човек е настроен враждебно или поне недоброжелателно към вас и може би ви отправя несловесно предизвикателство, като в този случай погледът ще е съчетан със свити зеници.

Изследователят Арджиле е доказал, че когато човекът А харесва човека Б, той го гледа често и продължително. Това негово поведение на погледа кара човека Б да си помисли, че А го харесва и на свой ред също да го хареса. Или с други думи, за да можете да установите добри взаимоотношения с друг човек, погледът ви трябва да среща неговия през около 60–70% от времето на общуването ви. Така ще накарате съответния човек да започне да ви харесва. Като знаем това, вече ие бива да се чудим защо хората рядко имат доверие и харесват някой нервен и стеснителен човек, чийто поглед среща техния за много по-малко от една трета от времето на общуването. Въпреки деловите привички на Онасис обаче, по време на преговори никога не бива да носите тъмни очила, защото опонентите ви ще решат, че ги гледате изпитателно и могат да се засегнат.

Както и повечето жестове и сигнали от езика на тялото, поведението и продължителността на погледа при общуване също зависят от традиционната култура, към която принадлежи съответният човек. Южноевропейците например срещат по-често и задържат по-продължително погледа на хората, което може да се стори обидно за северняците. А по време на разговор японците гледат по-скоро шията, отколкото лицето. Ето защо, преди да си вадите заключения за даден човек, съобразете се с произхода и културната му принадлежност.