Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Просто така — каза тя и го погледна с неподвижен поглед. — Между другото, още не си ме питал защо аз поисках да се срещнем сега.

— И защо поискахте тази среща, мис О’Дейли?

— Помислих си, че въобще няма да ме попиташ — отвори своето куфарче и му подаде някакви документи.

Дюит ги взе и подхвърли шеговито за поредния куп хартия:

— Ако не беше в името на правителството, щяхме да имаме много повече гори.

Прочете:

Тегло на заподозрения = 155–165 фунта; височина (приблизително) = 5 фута, 8 инча до 5 фута 11 инча; велосипед = „Шуин планински катерач“.

— Отговорът беше в люспата боя, естествено — обясни тя. — „Шуин“ дойде от многото справочна информация. Получих сведенията за него по факс тази сутрин. Колелото, което е било в багажника на Лъмбровски, е черен металик „Шуин катерач“. Ако гумите му са били напомпани съгласно изискванията на производителя, тогава возещия се е тежал точно сто шейсет и два фунта. Разбрахме го от изследването на следата и съпоставянето със съответното налягане в гумата. Според таблиците и графиките, мъж със средно тегло сто и шейсет е висок между пет фута и девет инча и шест фута. Значи ако той е среден, тогава вече имаме някакво негово приблизително описание. И ако разрешите едно становище, детективе, мога да кажа, че причината, поради която вярваме, че е среден на ръст, е че този специфичен модел велосипед е със среден размер.

— Аз проверих информацията за магазините, които продават такива „катерачи“ и докладите за продажба на подобни крадени вещи. Надявам се скоро да стесня кръга. Нелсън от своя страна е намерил само един магазин в Сийсайд, който продава онзи плексиглас. Това може да ни помогне да стесним кръга допълнително.

Тя опита една от рода на леките закачки:

— Отбелязваш напредък, Джеймс. Имаш генералното описание, общия район, дори генералната идея за извършените действия.

— Генерал Дюит на вашите услуги — каза той.

Тя го поздрави с умишлено превзет театрален жест. Точно в този момент неговия пейджър, закрепен на пояса му, започна да издава досадни пулсиращи звуци.

— Точно когато трябва — каза той. Извини се и отиде да се обади по телефона до своя офис. Когато се върна, остави петнайсет долара на масата.

— Къде? — попита тя.

— Изглежда Колет е харесал своя телевизор. Иска да говори. Май ще имам късмет. Трябва да прекарам следобеда на път до Атаскадеро и обратно. Би ли ми направила услуга да се обадиш на Зоро — Емануел — в болницата. Кажи му, че ще закъснея за аутопсията на Лъмбровски, и да започва без мен.

— Той въобще няма да ми повярва — каза тя.

— Да, навярно ще стане така — призна Джеймс Дюит. — Но все пак опитай. Ако ти предложи да присъстваш вместо мен…

— Зарежи ги тия!

— Слушам.

Измъченият и с невероятно бледо и изпито лице Колет крачеше бавно из „тенис корта“ с дълги и неспокойни крачки подобно на военен герой от филм в негово следобедно матине. Погледна през рамо към дошлия преди малко детектив Джеймс Дюит от другата страна на мрежите, който беше без колан, без връзки на обувки и с изражение на лицето на нетърпение, каквото чувстваше.

— Аз удържах на думата си и изпълних моята част от сделката — каза Дюит силно, прекалено силно за помещението. Главата на Колет почти подскочи от сепване. — Проверих при Шилстейн. Ти си постоянно заключен тук от много време. Ако това е вярно, как можеш да имаш името, което да ми кажеш?

— Вярно е. Равнява се на единична килия, обзаведена с легло и някоя друга мека мебел. Тук е затвор, в края на краищата. А и кой е казал, че имам името?

— По-добре да го кажеш, иначе апаратурата ще се върне обратно.

— Апаратурата въобще не е била доставена. Шилстейн ми каза, че ще ми бъде дадена ако сътруднича добре, а аз вярвам на доктор Шилстейн и знам, че ще удържи на думата си — спря изведнъж и изгледа Дюит с презрение, след което пак се върна към неспокойните си крачки. — Хора като теб нямат никаква представа за това съществувание. Никой никога не е имал. Ако не ми падне удобен случай да избягам, ще прекарам останалата част от дните си тук. Можеш ли да проумееш? Останалата част от дните си. И това — каза той, наблягайки на пресилената драматична пауза, — е именно замислената доживотна присъда. Ако си мислиш, че ще рискувам тази електронна система, за която се уговорих с теб, значи си глупак. Никога не съм ти обещавал име; обещах ти информация.

— Ще очаквам добра информация — предупреди Дюит.