Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Той ще те види — каза тя.

— Не, няма да ме види — поправи я Талбо. — Ще се срещнем в осем и половина там горе. Ще отидем с колата до центъра.

— Не мисля така, Били. Не мисля, че това е добра идея.

— Идеята е страхотна. Осем и половина, Еми. Не ме зарязвай.

Той се присъедини към група приятели и се загуби сред многото ученици из коридорите.

Еми се приближи до дебелото матирано стъкло на прозореца на вратата на класната стая да го използва колкото е възможно като огледало. Кожата под шията й беше червена като врат на червеношийка.

Нелсън влезе в канцеларията на Дюит без дори да почука. Размахваше пред себе си лист от бележник.

— Това гадно разследване май става много по-интересно отколкото да киснеш по улиците като контрол на пътния трафик — каза той.

— Какво искаш да кажеш, Тарзане? — попита Дюит. Прякорът подхождаше много на този широкоплещест, леко мургав човек. В този момент му мина изненадващата мисъл, че не познава добре Нелсън, нито който и да е друг от неговите униформени полицаи. Професионално да. Знаеше, че Нелсън е най-способният от цялата група, но как например той прекарва свободното си време, кой по-точно беше той, оставаше загадка за него.

— Плексигласът — обяви гордо Нелсън. — Току-що ми се обади един мениджър на дистрибуционен център. Имал списък на всички пунктове за търговия на дребно, които продават този плексиглас. Бил нискотемпературен, евтин и не се използва много. Това е в наша полза, тъй като най-индустриалните количества плексиглас се използват на страшно много места: производители на каравани и ремаркета за летуване, на алармена апаратура за домашна охрана, производители на яхти и лодки и къде ли не още, и ако тръгнем да изследваме всичко това… Това, което донесох тук, сержанте, са имената само на три магазина. Намират се на сто мили един от друг, но само те продават плексигласа, който намерихме под ноктите на Макдъф.

— Има ли в Сийсайд?

— Да, единият е там.

— Иди там. Виж дали има начин да се определи какво количество плексиглас са продали през последните шест месеца. Специално от нискотемпературния. Разбери всичко, което можеш. Кой го закупува и за какво се използва. Информация, Тарзане. Нуждаем се максимално от информация. Дори да ти изглежда ограничена, запиши я.

— Тази сутрин обаче трябва да съм патрул — оплака се униформеният.

— Аз ще уредя нещата, не се безпокой. Свърши тази работа както трябва, Тарзане, и знай, че ще ти съдействам не след дълго да си сложиш униформата в нафталин и да станеш неуниформено ченге. Чуваш ли ме добре?

— Повече от ясно, сър!

След като напусна канцеларията Дюит за пореден път се върна в началото на своите последователни разсъждения за убийствата. И пак достигна до извода, че от откриването на доказателства зависи много. Колкото повече ги имаше, толкова по-вероятно беше, че те самите щяха да разкажат цялата история. Разследването се беше натъкнало на въпроса за последователност в убийствата. Както в загадъчен филм или роман той не можеше да определи кой ги е извършил, докато не разбереше как ги е извършил. Все още нямаше достатъчно правдоподобно обяснение как жертвите са били „убеждавани“ да седят кротко, докато убиецът ги е обгазявал. Отиде с папките си в столовата. Папките бяха издути от снимки на местата на събитията и лабораторни снимки, които той внимателно подреди в редица по по-големите маси: Осбърн лежеше на мястото, където Андерсън го беше довлякъл на асфалта; триъгълникът от моторно масло; написани на машинопис, изводите от разговора му с Лафтън в обобщен вид; снимките на Клеър за сравнение на краищата на парчетата лепенка; личните вещи на Осбърн и отворения му куфар с грижливо сгънати дрехи; камионът на Макдъф; зеещата дупка на автомобилното табло; следата от велосипед и лабораторно увеличената люспа от боя; памучните топченца, намерени по двете жертви; препис от разговора с мисис Макдъф; задната ниша на каравана на Макдъф, в която бяха разхвърляни най-различни неща; личните вещи на Макдъф и отвореният му куфар с грижливо сгънати дрехи… Спря. Пръстите му продължаваха да държат последната снимка. Върна се назад в редицата снимки и вдигна подобната снимка на куфара на Осбърн; постави я до снимката с куфара на Макдъф. След това взе преписа от разговора с мисис Макдъф. Полицейска работа: документи и снимки, снимки и документи. Прелисти страниците с думите й.

„Макдъф може да беше разхвърлян, но знаеше всичко къде се намира“. Под това беше написано: „Квитанции в куфара?“ Беше проверил за това. Не бяха открити никакви квитанции, което подсказваше, че убиецът ги е взел. Това, на свой ред, означаваше, че тези квитанции някак са заплашвали убиеца. Но не квитанциите бяха това, което го интересуваше. А снимката на куфара.