Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Той затвори вратата след себе си и захвърли хавлията. Когато се протегна към ключа на стената, да загаси лампата, тя каза с нисък пресипнал глас:

— Остави да свети. Моля те. Искам да виждам как се усмихваш, Джеймс. Искам да те карам да се усмихваш.

Понеделник сутринта посрещна Дюит с голата истина: той живееше отново. Беше по-съзнателен, можеше по-спокойно и по-сериозно да се вгледа в себе си. Установи, че през последните няколко месеца като че ли е бил някакъв автомат — ежедневно се потапяше в монотонната и еднообразна работа, но рядко успяваше да се издигне над нея. Пред него сега лежаха три папки от здрава кафеникава хартия за пликове с имената на тримата мъртъвци на етикетите. Омаян от някаква магическа умора, която се беше просмукала във всяка негова клетка, той се чувстваше непокорен, самоуверен, спокоен. За една нощ — всъщност само няколко часа — тя го беше накарала да се чувства високо оценен. Отново обичан — макар и от една вечер. И въпреки че чувството за вина малко се опитваше да открадне неговото удоволствие, той нямаше да позволи това да стане. От всички хора Джулия би поискала той пак да почувства любовта, под каквато и форма да се появеше тя. Нямаше по-велико чувство. Че двама души могат да се свържат физически толкова съвършено, го удивляваше. Необузданата страст на Клеър, нейната способност да продължи, да масажира и двамата до такъв експлозивен оргазъм, го остави пропит с дълбоката болка на блаженството.

Първото неизбежно събитие на деня беше едно телефонно обаждане от Лейла Мейхъни. Тя беше повече от кратка и ясна, изреченията й сбити и лаконични, настроението й стриктно професионално. Питър Тили, каза му тя, бил готов да изостави всички обвинения, ако Марвин Ууд понесял все пак някакво наказание за кражбите.

— Това оставя нещата в твои ръце, Дюит — направи тя заключение с груб тон. — Или можеш да му оформиш обвинение, или да го пуснеш. Ти предложи на моя клиент сделка. Вярвам, че е сътрудничил възможно най-много. Предложението ти още ли е в сила или не?

Той трябваше да я спре. Гласът му беше уверен, когато й каза:

— Никакви обвинения засега от моя страна, госпожице съветващ адвокат, но може би ще се наложи да разговарям с него. Не искам да се обаждам на Националната гвардия да извърши това. Ясен ли съм?

— Ти май нещо си падащ по женските компании, Дюит. Откога детектив от Кармъл има частни аудиенции с Джеси Осбърн? — звучеше малко ревниво. — И после ей така да зарежеш банкета. Трябваше май спешно да се заловиш пак с лабораторната си работа, Дюит, така ли беше?

Надявайки се да разчупи леда, той предложи:

— Беше много приятно, че те видях снощи, Лейла. Роклята ти отиваше страшно много.

— Върви по дяволите, Дюит — тросна се тя. В ухото му започна да жужи сигналът за затворена линия.

— Дюит? — Командир Кап с неговия издаден корем, който тежеше толкова, че извиваше и раменете му напред, застана на вратата. — Имаш ли нещо против? — попита той и кимна към стола пред бюрото на Дюит. Дюит кимна в знак на съгласие, полагайки усилия да прикрие своята изненада, че Кап влиза в негова територия. Дали трябваше да стане от мястото си в знак на поздрав към непосредствения си началник? Започна да се надига от стола си и Кап веднага каза: — Няма нужда — и затвори вратата зад себе си. Дебеланкото седна и каза: — Значи се опитваш да изкъртиш камъните на къщата ми, а? — И заби леден поглед в него. — Нека ти кажа някои неща за живота, хлапако. Никога не пускай да играе ръката ти рано, винаги дръж картите си с лицето надолу и никога не сядай пред прозорец или огледало. Щом ходиш да се подмазваш на политическо животно като Джеси Осбърн, знай добре какви шибани неща вършиш. Тя ще те сдъвче и изплюе много по-бързо, отколкото си мислиш. — Усмихна се с гротескна увереност, която в някой предишен ден би обезпокоила Дюит. — Поканен си да разследваш случая Лъмбровски засега. Не знам точно какво са ти казали, но такъв един ход привлича вниманието към себе си и ти спечелваш врагове. Какво чух: Морн е станал подозрителен към твоето включване в цялата тази игра поради тупалките, които сте си раздавали в „Подковата“. Ти имаш мотив, Дюит. Отношенията ти с Броу не бяха голяма тайна за останалите. Точно заради това беше държан настрани от случая. Сега си се размърдал и си го откраднал за себе си. Разбираш ли? Размътваш водата…

— Аз? Морн именно се опитваше да определи случаите като самоубийство, да хвърли цялата вина върху Лъмбровски и направи така, че той да изглежда най-лош. И за какъв мотив говориш? Сега се явявам защитник на Лъмбровски!