Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Готово — каза тя. Целуна го по устните. — Къде?

След петнайсет минути те спряха колата на паркинга на „Оушън авеню“ и закрепиха на таблото картона с надпис ОФИЦИАЛНА ПОЛИЦЕЙСКА ЗАДАЧА така, че да се вижда добре отвън и да избегнат евентуално вдигане на колата от полицията. Излязоха от колата и ръка в ръка тръгнаха към океана. Времето беше студено, въпреки че Клеър изглежда не забелязваше. Прегърнаха се силно и така достигнаха до самата вода.

— Докато беше с Джеси — рече тя, — Мани Рот се опита по възможно най-добър начин от негова страна да измъкне всяко парченце доказателство, което имаме по случая Лъмбровски. Особено го интересуваше апартамента на Лъмбровски, за който зададе много въпроси. Подкани ме да си разровя мозъка добре.

Дюит й разказа подробно за срещата с Джеси Осбърн.

— Джеймс — попита тя, — защо има различни доказателства по Лъмбровски? Щом не е било самоубийство, с което съм съгласна, тогава защо има разлики?

— Има друго обяснение — призна Дюит. — Някой е убил Лъмбровски с подражаващо убийство, за да го накара да си затвори устата завинаги. Нека допуснем, че Лъмбровски е започнал да става много настойчив и е заплашвал, че ще разкрие откъде е взел тези документи. Как би реагирал тогава Кап? Знаем, че са се срещали поне два пъти: веднъж в полицейския участък и веднъж у Кап. Не мога да повярвам, че Кап е убил умишлено Лъмбровски. Но ако той е открил, че тези папки с документи са отишли от него до Рот или до Осбърн и накрая до неговото „приятелче“ Лъмбровски, сигурно се е разярил. Може да са се били. Нещо е станало не както трябва. Кап има много неща за укриване, а единственият човек, който най-вероятно може да направи връзка между него и всичко това…

— Си ти — прекъсна го тя, притискайки го още по-силно към себе си.

— Сме ние — поправи я той. — Аз омаловажих това пред Джеси, но той може да пострада доста сериозно заради копирането на тези материали и съвместните му действия с Мани зад моя гръб.

Започна да ръми. Той я попита дали иска да се върне в колата и тя му каза, че не иска. Тя искаше да продължат да се разхождат. Той си помисли, че тя иска това, за да може да изтрезнее. Тя беше отпусната: подходящо време да я накара да се открехне за себе си. И я попита:

— А какво ще кажеш за теб, Клеър?

— За мен? — попита тя.

— Как достигна до работата на съдебен следовател?

— Посредством един случай. Случай, когато бях в колежа. Не беше някой свръхважен, потресаващ или широкоизвестен случай. Една съученичка беше убита. Така се случи. И аз реших да се захвана и свърша каквото мога.

— И?

Тя продължи да върви още малко преди да обясни:

— Ченгетата не бяха направили нито крачка по пътя на разследването, дори изглежда не проявяваха интерес. Сега гледам с друго око на това, но знам, че тогава така ми изглеждаше. Отидох на местопрестъплението… една алея. Огледах се и открих няколко отпечатъци от обувки по съседната алея. Бяха от широки крачки, от някой, който като че ли беше бягал. Отидох при един професор по криминология и му разказах за това. Той прояви интерес и после ме насочи към криминалистиката. Тогава не знаех какво е криминалистика. Но, както знаеш, едно действие поражда друго… Професорът проведе разговор с ченгетата, тъй като те използваха понякога нашата лаборатория. Бяха открити някои предварителни доказателства за съда. Ченгетата проявиха интерес към случая. Медицинският екзаминатор идентифицира цвета на косата на убиеца, червен, и неговата кръвна група. Доказа се, че някои от отпечатъците от обувки по другата алея са от него. Ченгетата наново проведоха интервюта с момчетата, с които тя беше по-близка. Едно от тях беше с червена коса и носеше значка на отличник. Направиха му тест на кръвта и се оказа, че съвпада напълно. Призна, когато му показаха доказателството. Оттогава получих увлечение към тези неща. — След малко продължи: — Знаеш ли, никога не съм разказвала тази история. Всички навлизаме в нашата професия поради наши собствени причини, и определено не поради заплащането, и когато го обясниш на други, те започват да ти говорят като глупаци. А съм чувала толкова много истории как други хора са влезли в тази професия. Повечето от тях имат своите лични причини. И не можеш да ги разбереш, ако не си работил този занаят.

— Коя беше тя?

— Коя?

— Момичето, което беше убито, какво беше… искам да кажа за теб?

След въпроса последва кратка пауза. На брега се разбиваха вълни. Обувките й с високи токчета с посребрени върхове нарушаваха тишината, скърцайки в пясъка. Джеймс я прегърна през гърба.