Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Да обезпечите неговото възстановяване на работа.

— Той изглежда вярваше, че моето свидетелстване ще допринесе в позитивна насока.

— Казахте ми, че „от самото начало“, той ви е убедил, че синът ви е бил убит. Как?

— Каза ми да погледна доклада на първия полицай, пристигнал на мястото на инцидента, и вашия доклад, детективе… най-вече описанието на местопрестъплението. Каза ми, че нещо съвсем просто е било недогледано.

— Слушам ви — каза Дюит. Всъщност той седеше в очакване на самия край на стола. Какво толкова важно беше уловил Лъмбровски, а той — не? Това беше истински кошмар, кошмар, защото знаеше, че многогодишният опит на Лъмбровски засенчва неговия и се страхуваше от мисълта, че е пропуснал нещо.

— Ролката лепенка, детективе. „Толкова просто“ — ми каза той, както си беше. Никъде, в никой полицейски или съдебено-следователски доклад не се споменаваше, че такава ролка е намерена на мястото на престъплението, а без такава лепенка как Джон ще е могъл да залепи здраво прозореца?

Двамата се спогледаха.

— Просто — повтори тя.

Той бавно кимна в знак на съгласие. Лицето му бавно стана яркочервено. Докато вниманието му беше погълнато от пясъка по обувките и влакната от постелките в колата, беше пропуснал нещо. Ако Осбърн е искал да се самоубие, защо ще му е нужно да използва залепящата лента. Лъмбровски беше победил Дюит в простото заключение: Джон Осбърн е бил убит.

— Както казах, това ме убеди, че мистър Лъмбровски е ценен човек. И образувахме съюз, който обаче беше неудобен за външния свят.

— Кап е копирал докладите ми за вас, не за Лъмбровски — изрази удивлението си Дюит, мислейки на глас.

Джеси Осбърн изправи гръб.

— Обещахте да ми дадете отговорите, които можете — напомни й той. — Кап ви е снабдил с фотокопия на материалите от папките. Вие сте ги дала чрез Присила на Лъмбровски, тъй като това е било част от сделката ви.

Тя поклати глава отрицателно и каза:

— Не е точно така. Отправих молба към Мани. Той свърши тази работа за мен. Дали командирът Кап е бил замесен, не бих могла да ви кажа.

— Колко доклада бяха?

— Отначало бяха само два: описанието на мястото на престъплението и вашия доклад. По-нататък той доби всичко: протоколите на съдебния следовател, следователя при смъртни случаи, докладите на първите пристигнали на мястото полицаи, паметни бележки. Всичко.

— Пропускате нещо. Не бихте простила такова поведение без да е мотивирано с нещо много важно.

— Трябва да ви се доверя, предполагам — двамата се спогледаха кратко. Тя продължи: — Лъмбровски откри доста солидна доза кокаин в колата на моя син. — Вече се разплака истински. Изминаха няколко минути, докато възстанови самообладание. — Всъщност беше много лошо маскирана контрабанда, детективе. Лъмбровски щеше да мълчи за откритието си, ако аз му доставех полицейските доклади и направех изявление по време на неговото изслушване при атестирането. Освен това той мислеше, че убийството има някаква връзка с наркотици и ми каза, че възнамерява да предприеме разследване в тази насока. Становището му беше, че тъй като предприема самостоятелна инициатива, ще са му нужни възможно всякакви сведения.

— Ние разследваме тази нарковръзка — информира я той.

— Знаете за нея?

— Разполагаме с откъслечна информация, това е всичко. Имало е източник, който е подразбрал, че липсва една унция кокаин. Един от моите хора се занимава с това. Не мога да кажа със сигурност, но на този етап не мисля, че двете убийства са свързани с наркотици. Говорехте ми за споразумението между вас?

— Да — кимна тя и продължи по-нататък. — След второто убийство, Макдъф, Присила каза, че детектива Лъмбровски е станал някак параноичен. Дюит абсолютно мразеше факта, че всеки продължава да нарича Лъмбровски детектив. — По-късно установих, че параноята има своята причина. И колата на Джон, и колата на Макдъф са били спрени до колата на детектив Лъмбровски, докато той е бил излязъл от нея и се е разхождал по плажа. Лъмбровски очевидно е вярвал, че някой се опитва да скалъпи обвинение срещу него в убийство.

Това обясняваше откриването на петната масло. Той пак помисли на глас:

— Лъмбровски не е идвал на местопрестъпленията преди нас, просто местата на престъпленията са идвали при него. — Той си спомни разговора за траперите с д-р Шилстейн. Дали убиецът не беше подмамвал Лъмбровски, осланяйки се на инстинктите му на ченге?

— Това очевидно е разтревожило детектив Лъмбровски, тъй като е могло да се окаже, че е замесен в смъртта на двамата.