Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Нещата излизат извън контрол — каза тя.

— Ммм — отвърна той и захапа пак.

Продължиха да танцуват покрай банкетните маси, покрай прозорците, минаващи от пода до тавана и гледащи към Пасифика. Облаците се бяха разкъсали. Виждаха се звезди.

— Ето ви и вас — каза Присила Лафтън, избутвайки грубовато с лакът настрани Клеър и поглеждайки Дюит в лицето. Беше облечена в кафеникава пола с широк пояс в индийски стил. Косата й беше на кок високо на главата; имаше обици от сребро и тюркоаз. — Говорим си по делови въпроси, нали? — почти се изкикоти тя в лицето му. — Хей — подвикна тя прегракнало през стаята на кмета, привличайки към себе си вниманието на всеки. — Мани, представи мис О’Дейли на гостите ни, моля те. Аз ще отмъкна мистър Дюит далеч и ще направя така, че да не стои на краката си.

Клеър се стегна. Джеймс усети как Присила го хвана и повлече за ръката из тълпата.

Дюит беше заведен горе, където буквално се блъсна в жена отзад, жена, която беше облечена във впита рокля от синьо кадифе, чието голямо деколте отзад разкриваше цял акър кожа и гръбначен стълб, достигайки до самата цепка на задника. Когато тази жена се обърна сърдито, той видя, че това е Лейла Мейхъни. Питието й се поразля по ръката. Присила Лафтън представи Дюит на Мейхъни, която се наежи и каза със злобен глас:

— Да, срещали сме се.

Обществената защитничка беше спретнала косата си в свръхсложна френска плитка. Раменете й изглеждаха сковано квадратни. Кадифето отпред имаше подобно голямо деколте, започващо широко от раменете и спускащо се алармиращо ниско под остър ъгъл между гърдите под формата на острие на кама, чийто връх опираше точно над пъпа. Дори и с изкривеното си от злоба лице тя беше пленителна. Дюит изломоти нещо за извинение. Мейхъни го гледаше със святкащ поглед. Лафтън накрая прояви симптом на здрав разум и го отведе.

— Една от твоите фенове, както виждам — каза му тя, когато бяха достатъчно далеч, да не бъдат чути. — Какво си й направил, че да заслужиш това? — И добави: — Казаха ми, че Лейла се навърта около мнозина.

— Защо съм тук? — попита Дюит направо.

— Трябва да ти кажа, че не се изразих точно, когато се срещнахме последния път, и искам да изправя тази ситуация. — Извърна поглед от него. — По-добре късно, отколкото никога — опита тя скромно и сериозно.

— Не сте се изразила точно?

— Попитах за мистър Лъмбровски.

— Да, спомням си.

— Той въобще не беше обсъждан за някакво наемане като консултант по сигурността. Тогава се обаждаше по телефона на мен. Даваше консултации.

— За какво?

— Не бих искала да си мислиш, че умишлено скривам информация от полицията.

— Ще се направя, че не забелязвам, мис Лафтън, щом настоявате. Но трябва да ви кажа, че все повече ми писват шахматните игри Джесика Осбърн. Лъмбровски не би трябвало да се обажда на вас. Би трябвало да се обажда на вашата леля.

— Всичко беше подготвено. Той правеше нещо като брифинг, ако тази дума не ти се струва противна. Даваше информация по текущата обстановка.

— Тя го е наела — заяви той.

— Тя просто слушаше, това е всичко.

— Не е това всичко, иначе нямаше да съм тук.

— С неговата смърт… Съществува загриженост, че разследването по смъртта на мистър Лъмбровски може косвено да я въвлече и нея. Нали разбираш?

— Започвам да разбирам.

— Ролята на Джеси в цялата тази работа беше чисто съветническа, уверявам те. Тя посъветва мистър Лъмбровски да държи контакт с мен. Аз изпълнявах всичко уговорено от нея и работех с него.

— Работела сте за нея — поправи я той. — Била сте това, което наричаме посредница.

— Моята роля — опита се да обясни тя с отсечен глас, за да е възможно най-ясно, — беше такава само веднъж: аз се свързах с мистър Лъмбровски и го попитах каква информация може да има, която да ни интересува.

— Кога беше това?

— В четвъртък, следобеда на второто убийство. Той беше много уклончив, уверявам те, но въпреки това ме убеди, че ще си струва от моя страна да „подкрепя неговите усилия“, както ми каза. Трябваше да осигуря сметка за разходи.

— Убедил ви е? Как е успял? Да не ви е предложил някакви доказателства?

— Накара ме да изпитам силно любопитство, това е. Трябва да ти кажа, че тази сутрин, след като прочетох за неговата смърт, почувствах как краката ми изстиват. Контактите ни с него бяха продължили само няколко дни. Независимо дали моето участие беше правилно или неправилно, аз останах с убеждението, че вие, полицията, трябва да имате търсената от нас информация, щом водите съответното разследване. Нарушила ли съм закона?