Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Няма с какво да си занимаваш ума. Няма върху какво да се съсредоточиш. Нали разбираш какво искам да кажа?

Дюит се поколеба:

— Поръчката ти е много сложна. Трябват ми много повече пари, отколкото имам, за да ти намеря такива неща.

— Хайде, Дюит — отново увисна като маймуна на мрежата. — Не се ебавай с мен. Донеси ми играчките и ще разговаряме.

— Не мога да го направя, Колет. Използвай главата си. Трябва ми нещо, за да докажа, че всичко това си струва цената. Говориш за няколко хиляди долара. Щатът няма да се съгласи с такава сума само заради някакви догадки.

— Не слушаш. Вие ченгетата никога не слушате. Това ви е проблема.

— Аз слушам.

— Не, не слушаш — започна пак да крачи. — Казвам ти, знам всичко за твоя случай. Нека само те попитам, детективе, дали някой е определил дали жертвите действително са умрели в техните коли? Не са, знаеш го. И щом не са, тогава къде са умрели? Как ги е убил той? — Думите отекнаха от масивните стени на стаята. След като Колет крачеше, а Дюит седеше, на него му се стори, че именно той е разпитвания.

— Точно затова съм тук, Харви.

— Ти си тук, защото той ме наподобява.

— Той улавя жертвите си в някаква клопка — опита Дюит.

— Естествено.

— На обществено място?

— Има два вида клопки. Със стръв и без стръв. Когато са със стръв, ги примамваш да влязат. Когато са без стръв те просто се препъват и падат в капана. Ако искаш специално животно, тогава залагаш стръв. Ако не ти пука какво ще се хване, тогава просто слагаш примка по пътеката му и чакаш. Научи ли нещо?

— Да.

— Разбира се, че да. Така е, защото аз те уча — засмя се. — Но на учителите се плаща, Дюит.

— Донесох ти пет касети. Твои са.

— Искам още. Искам моя система за развлечение.

— Казах ти, че ще опитам — думите му отекнаха в помещението. — Ще ми трябват обаче подробности.

— Имам новини за теб, Дюит. Той импровизира. Неговият план за действие му идва нанагорнище. Не става така, както го е замислил. Имитацията е най-искрената форма на ласкателство — повтори той. — Мислиш, че ще ти издам тези неща само за пет филма? Та той ме прави безсмъртен, Дюит. Моят гений продължава да живее чрез неговите действия. Ще издадеш ли тези неща за пет касети? Би ли го направил? Знаеш ли как хващам жените, ченге? Кисна в един супермаркет. Домакините обикновено пазаруват храна, аз пазарувам домакини. И някои захапват стръвта на капана ми. Особено разведените, те са най-безопасни и сигурни. И най-глупави. Знаеш ли как да разпознаеш разведени? Имат хлапета, но нямат венчална халка. Просто. Проследяваш ги до дома им или се напъхваш зад тях и когато плащат с чека, виждаш името и адреса им и го запомняш. Малки хитрости. Наблюдаваш дома им. Уверяваш се, че не си сгрешил.

— Не ми пука за теб! — изкрещя Дюит, едва издържайки на думите му.

— Напротив, мисля, че е обратното — каза Харви Колет.

— Охрана! — извика сам той охраната. — Донеси ми системата, ченге.

Двамата от охраната влязоха.

Дюит извика на Колет:

— Трябват ми подробности.

— На теб? Трябва ти погребално бюро.

— Легни на пода и разпери ръце — каза онзи от охраната с пръчката в ръка. Другият държеше усмирителната риза.

— Главата надолу. Едно мръдване и ще изгоря задника ти да се затвори за цяла седмица.

— Двайсет и седем инчов. С дистанционно управление — каза Харви Колет от другата страна на мрежите, ухилен.

По настояване на Кларънс Хиндеман Дюит трябваше да се приготви да съпроводи О’Дейли на благотворителната вечеря по повод събиране на средства за фонда на Мани Рот. Кметът се беше обадил на Хиндеман: Джеси Осбърн щеше да присъства. Дюит едва имаше време да остави Еми у дома на Хиндеман и да се преоблече. Уморен, той отвори вратата, на която се позвъни точно в седем часа. Посрещна жена, която беше точна във всяко отношение.

Клеър беше в леки, широки панталони от кашмир с цвят на кафе, ръчно плетен пуловер от мохер с дълбоко кръгло деколте и златна огърлица, на която висеше скъпоценно украшение с една перла в средата, фигурата и осанката й бяха съвършени. Той я целуна по бузата. Качиха се в нейния „Сааб“.

Скоро преминаха през входа от Кармъл към Пебъл бийч и стъпиха на околовръстния панорамен път, който се виеше из застроения с много къщи, обществени и други сгради район. Дюит я упътваше през серия от завои и знаци за стоп и предимство.

— Искаш ли да те осведомя по някои най-нови неща? — каза тя, докато Джеймс й показваше един завой.