Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Стойте назад! — каза с категоричен тон охраната на Дюит. — Това е хитрост. Иска да ви ухапе. — И размаха зашеметяващата пръчка заплашително към Колет. — Обратно на стола, симпатяга, или това желязо тук ще захапе теб.

Колет незабавно се върна на стола си. Очите му не изпускаха пръчката. С охраната до тях Дюит прекара следващите пет минути опитвайки се да установи контакт с Колет.

— Не ме занимавай с тия неща — само повтаряше човекът.

В стаята влезе Шилстейн и заби поглед в Колет:

— О’кей, Харви, ти спечели. Ще те прехвърлим в тенис корта. Но ако не помогнеш още тук на детектива, няма да има никаква телевизия, нищо — цяла седмица. Елате с мен — каза той на Дюит. — Само за няколко минути.

Тръгнаха по коридора. Обувките без връзки на Джеймс се тътреха по пода и затрудняваха вървежа му.

— Каква миризма беше — каза той.

— Странна, нали? Но не необичайна. Доста малко от нашите постоянни обитатели на това крило имат същото поведение. Хората, които са били потенциални жертви, но са успели да избегнат смъртта, казват, че тази миризма става по-силна преди убийството. Една жена заяви дори, че й действала парализиращо. Вие добре ли сте? — попита той.

— Когато тази страна на нещата не се вижда… — започна Дюит. Не беше сигурен как да завърши.

— Е, много объркващо — довърши лекарят. Влязоха в канцеларията. Дюит седна на същия стол; Шилстейн седна зад бюрото си. — Само няколко минути и ще го приготвят за вас.

— А зашеметяващите пръчки?

— Преди при подобни неочаквани ситуации обикновено използвахме успокояващи средства. Когато се настроят на по-нисък волтаж, пръчките са много по-практични. Отсъства всякакъв риск да се даде неподходящо успокоително, няма нужда от време за подготовка. За наша изненада наличието на пръчките и просто заплахата от тяхното използване намали буйните избухвания с повече от петдесет процента.

— А при по-висок волтаж?

— Хората от охраната избягват да практикуват по-висок волтаж — обясни Шилстейн и после добави: — Вие се справихте доста добре там. Много е важно още отначало да се установи контакт. Навярно забелязахте ефекта от разговора. Особено е вярно за Колет. Трябва да използвате тези видеокасети по-ефективно. Той ги иска. Разбирате ли?

— Охраната заяви, че той искал да ме ухапе. Вярно ли е?

— Както казах преди малко, той избухва и върши постъпки, характерни за психиката на така наречения при нас трапер. Не може точно да се разбере защо. Хора като Колет постоянно ни карат да се замисляме над себе си. Винаги трябва да помним, че няма никакви правила, а има само модели на поведение. — Записа си нещо и после потупа двете папки пред себе си. — Помолихте ме да ги прегледам.

— Мислех, че като съдебен психиатър можете да ми предложите някакъв вътрешен поглед в характера на убиеца, дирята на когото се стремя да уловя. Един вид психологически профил.

Шилстейн се усмихна:

— Бивш съдебен психиатър. Не се занимавам вече с този бизнес. Сега съм на административна длъжност, все пак не съм чужд. Занимавам се по някой път, но повече любителски. Попитахте ли ФБР за такъв профил?

— Всичко стана толкова бързо. Мисля да им се обадя утре.

— Тези приятели в Куантико са удивителни. Нали сте запознат със случаите на доктор Джеймс А. Бръсъл? — не дочака Дюит да даде похвален отговор, предполагайки съвсем естествено, че всички хора на закона най-малкото са чували за бащата на съдебната психиатрия — един човек, който просто с едно посещение на сцената на престъплението би могъл да предскаже възрастта, поведението, обичаите и облеклото на почти сигурно заподозрения. — Има хора в Куантико добри като Бръсъл. Но аз не съм като тях. Съдебната психиатрия е сложно поле за действие. Психиатърът върви по тънко въже между собствените си мисли и мислите на психопата, по чийто следи е. Дори и хората с най-стабилни умове могат да свършат със съществуванието на доктор Джекил или мистър Хайд. — Изкривена усмивка на човек, страхуващ се от себе си, се появи на лицето му. — Бръсъл беше този, който каза колко удивително е как работи човешкият ум въобще, много по-удивително отколкото повечето от нас, успели да го поставят под някакъв вид контрол, си мислят. Някакъв вид контрол, детективе. Разбирате ли мъдростта на това изречение?

Дюит изчака Шилстейн да довърши изказването си. Лекарят продължи:

— Прегледах тези материали накратко и, разбира се, следих по новините каквото се съобщаваше по случаите. Доколкото има смисъл, имам свое мнение. Но забележете, както казах вече, не работя в тази област.