Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Той използва двучасовото пътуване да си припомни всички веществени доказателства и подреди в съзнанието си добре хода на следствието до днес. Изяде един четвъртфунтов сандвич за обяд и пристигна в института на болницата в един и десет.

Кабинетът на директора вонеше на онази остра медицинска миризма, която обитава всички кабинети на лекари, и беше ужасна за дошлите отвън. Претапицираната утилитарна мебел говореше за бюджет, разтяган от желаещите, но ограничаван от законодателите. Възрастният човек зад бюрото, доктор Бредфорд Шилстейн имаше бледо лице и тъжен вид. Носеше зацапани очила с тежки рамки и имаше продълговато петно от сос на своята вратовръзка. Пред него лежеше папка с документи.

— Мистър Колет е един от перманентните пациенти — започна той, — местен жител тук. Попитали сте за всичко, което мога да ви кажа за него, което може да помогне на следствието. Тук имаме малко данни за него като информация, предшестваща интервюто.

— Моля.

— Няма да откриете това, в което и да е полицейско досие — настани се удобно в стола си. Изглеждаше като човек подготвен, дори изгарящ от нетърпение да говори. — Омайването от смъртта и задушаването за Харви Колет изглежда е започнало през юношеските му години и се е развило бързо в главно занимание, погълнало го изцяло. Една обща черта при психопатите човекоубийци е първоначалното експериментиране върху домашни животни. Това досега не е обяснено напълно, но го наблюдаваме постоянно. Може да има някаква връзка със състоянието, формата на нагласа… подготовка за отнемане на човешки живот като отначало се започне с по-малко предизвикателна плячка. Колет е добър пример в това отношение. Първият живот, който е отнел, е бил на котката на неговата майка. Задушил я като й направил капан така че да попадне в една добре затваряща се прозрачна пластмасова кутия, която после облепил здраво. До двайсет и една годишна възраст работил в общинската служба по контрол на животните, който затваря безстопанствени животни в специалния двор. По-късно бил преместен да извършва самото събиране на животните: по-конкретно хващане на кучета, детективе. Само че не довеждал всичките безстопанствени кучета в двора със себе си. — Прочете нещо от отворената папка пред него. — Убил петдесет и седем безстопанствени животни. Всичките чрез задушаване. Бил заловен и арестуван. И точно тук системата за първи път ни изневери: той беше глобен триста долара, дадена му беше условна присъда и беше разпореден повърхностен психиатричен преглед, в резултат на който беше определен като „правоспособен“ — вдигна поглед, — каквото и да означава това, и беше пуснат на свобода. Намери си работа в една работилница за поправка на ръкавици и шалове. И продължи да се занимава със своето призвание — задушаването. Докато властите достигнат до него и го заловят вече се подозираше, че е убил двама души като е нагласил, че уж ауспусите на колите им пропускат в купетата. Нямаше на разположение съществени доказателства, или ако имаше, те не бяха обработени както трябва. Случаят беше зарязан преди да достигне до съда.

— Дали ще ми съдейства?

— Можете да опитате. Слагаме Колет в ограничително облекло, когато почистват край него, когато му се дават лекарства. През миналата година стана много буен. Почти уби един санитар. Много необичайно за трапер.

— За какъв? — попита Дюит, но точно в този момент звънецът на бюрото на Шилстейн звънна.

— Трябва да е Колет — обясни лекарят. Ще поговорим повече след това. — Вдигна поглед. — Донесохте ли филмите, както предложих?

— Видеокасетите — поправи го Дюит, потупвайки куфарчето си. — Можах да намеря обаче само два нови филма.

— Тогава отидете и направете сделка с него по всякакъв възможен начин. Под въздействието на лекарства е, но не го оставяйте да ви направи на глупак: знае много добре какво прави. Ще започне да ви управлява ако му позволите. Гледайте го право в очите. Правете всичко възможно да наподобите неговия глас, неговите думи. Срещайте се при условията, които той поставя. Установете контакт, общуване. Ако се сприятелите с него, той ще се отвори пред вас.

Покритият с бозави фаянсови плочки вестибюл и акустичния таван напомняха за училищата от неговата младост. Детекторите на пушек в случай на пожар бяха монтирани по-късно. Поцинкована водопроводна тръба минаваше по дължината на тавана, свързвайки сензорите.

Медицински помощен работник взе куфарчето на Дюит, изпразни джобовете му, взе колана и връзките на обувките му. Шилстейн не беше споменал за тези предпазни мерки и Дюит възприе тази обичайна мярка като доста объркваща. Накрая вратата с надпис „ПОСЕТИТЕЛИ А“ беше отключена и Дюит беше въведен.