Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Той обаче беше благодарен, че не видя никакви детективи. Беше телефонирал на Тили да поиска покана за присъствие на местопрестъплението — задължителна техническа подробност. В юрисдикцията на друг участък Дюит беше гост и разследването не беше в неговите ръце. Сега се надяваше, че, който и да оглави това разследване, ще разшири обхвата на „поканата“ на Тили. Всеки така предполагаше. Той показа документите си на дежурния полицай от патрулната кола и веднага се залови за работа, давайки си много добре сметка, че неговите пълномощия всеки момент могат да бъдат обсебени. Нелсън беше упътен да възстанови мястото на престъплението така, както го иска Дюит. После трябваше да каже на Джини бързо да предупреди Клеър О’Дейли и доктор Емануел.

Започна да вали силно. Дюит облече якето си за дъжд и тръгна право към „Мустанга“ преди да е загубил, по какъвто и да е начин каквото и да е доказателство от интериора на колата, фотоапаратът беше готов в ръцете му. На колене и ръце огледа внимателно неравната и изронена повърхност на асфалтовата настилка от различни ъгли, привличайки подигравателни и скептични погледи откъм полицаите от патрула на „Сийсайд“. Забеляза пясъчна следа, стигаща до вратата на шофьора — дали беше от велосипед?, — но дъждът я отми, преди да имаше възможност да направи снимка. Даде фотоапарата на един от униформените зяпачи и го накара да запише, че Дюит е отворил вратата на шофьора и е извършил първоначален оглед на трупа. Униформеният го направи съвсем неохотно, въпреки че трябваше по-нататък да се описва всяко движение на Джеймс.

Лъмбровски очевидно беше водил някаква борба, много по-тежка борба, отколкото тази между тях двамата.

Кожата на кокалчетата на пръстите беше просто срязана, устната му пукната; по врата имаше няколко грозни червени петна. Дюит не беше виждал такива язви досега.

Наведе се над трупа, опитвайки се да вземе ролката с маскираща леплива лента, когато чу зад гърба си:

— Това ще е всичко, благодаря ти — дълбок, плътен глас. Обърна се и видя лейтенант Рик Морн, мъж в края на своите петдесет години, лошо облечен, както винаги, с оредяваща коса и полицейско напрегнато съсредоточение в погледа. Познаваха се от предишни разследвания.

— Ще те включим, Дюит. Повече от сигурно е, че ще те уведомяваме и ангажираме до известна степен, но на този етап ще трябва да си го свършим сами. В нашия двор е. Мисля, че разбираш добре. — Дюит направи знак на униформения да спре да прави снимки. — Следовател от офиса на окръжния прокурор е на път за насам. Девет баби, само да не излезе хилаво бебето.

— Това е част от моето разследване — протестира Дюит.

— Ще видим — реагира Морн. — Какво ли ще намериш ти тук?

Дюит беше нетърпелив да бъде държан постоянно в течение на разследването на Лъмбровски, поради очевидната му връзка с неизяснените самоубийства-убийства, по които вече работеше. Но ветеран като Морн имаше свой собствен начин на вършене на нещата. Дюит не смееше да го предизвиква. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше някое случайно телефонно обаждане.

— Ролка лепенка. Използвал е този път маскираща лепенка, не лента за найлонови тръби. — Дюит посочи запечатания прозорец. Чувстваше се кастриран — рожбата беше взета от ръцете му. Как можеха да му отнемат разследването тези скъпернически грубияни, които не разбираха почти нищо от събиране на доказателства? Повечето от старите пушки като Морн нямаха много доверие във веществените доказателства, разбираха погрешно тяхното значение и вярваха, че са съвсем относителни — дума, от която всеки съдебен следовател се отвращаваше. Джеймс се отдалечи отпаднал от местопрестъплението. Нелсън го последва на няколко фута отзад като верен слуга.

— Съжалявам, сержант — рече Нелсън. — Вие заслужавате случая, не тези типове.

— Ще видим кой ще поеме случая — отговори Дюит, връщайки сака със своя комплект прибори в багажника на колата. След малко добави: — Отдавам това на Лъмбровски. Този тип ме ядосва дори в смъртта си.

Дюит остана наистина удивен, че по изключение от много време насам системата действително работеше. След разочарованието от местопрестъплението с трупа на Лъмбровски той се върна в своя офис и откри бележка от директора на Щатската болница за душевноболни в Атаскадеро. Беше се обадил по телефона да каже, че поради неотложността на случая беше уредил интервю с осъдения убиец Харви Колет.

Въпреки факта, че Колет беше в болницата по време на двете убийства, modus operandi 8 8 Modus operandi (лат.) — начин на действие. (Бел.прев.) при тези две убийства и убийствата на Колет беше толкова подобен, че можеше да се счита като съвпадение. Някой знаеше подробностите на методите на Колет, което правеше разговора с Колет да си струва.