Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Ще ми липсваш, момче — прошепна той.

Еми преплете пръсти с пръстите на своя баща и двамата тръгнаха към колата, прегърнати в дълбоко и болезнено уединение.

Хауард Лъмбровски не обичаше да рискува. Беше оставил колата си в сервиза почти цял ден, да сменят маслото и уплътненията, след което да затегнат добре болтовете. Нека Дюит сега я конфискува — щеше да свърши с кал по лицето. Сега не капеше никакво масло. Поръча втората си водка „Абсолют“, този път двойна, горд, че се беше ограничил до това, което считаше за две чашки. Точно достатъчно, за да поддържа ритъма на сърцето му и чуваемостта на ушите нормална, без вътрешен раздиращ звън. Гениалният ход беше, реши той, да пие в „Глигана“, тъй като Дюит никога, никога не би го потърсил тук. Той щеше да го търси из дупките на „Сийсайд“. А и дори да погледнеше тук, трябваше да погледне внимателно: „Мустангът“ беше спрян отзад, зад мястото за изхвърляне на боклука и въобще не се виждаше. Никакви ченгета не идваха тук, когато и да е, а Пийт зад бара беше близък приятел. Той беше дал на Брет от „Подковата“ номера на сегашното заведение, предупреждавайки го, че Дъмуит може да е тръгнал на боен поход. Сигурно беше, че Брет нямаше да измени на доверието към него. Сигурен беше и в нещо друго — че ако телефонът зад бара звънне и обаждането бъде за него, това ще е само един човек: Той.

— За теб е — каза Пийт, като че ли отгатнал мислите му, вдигна и веднага му подаде слушалката, тъй като телефонът наистина беше звъннал.

Чувствайки лицето си топло и зачервено, Лъмбровски взе слушалката и каза в нея веднага:

— Снощи имах малко проблеми и не можах да дойда на уговорената среща, сладурче.

Познатият глас каза:

— Добре.

— Е, и?

— Помниш ли какво казах последния път?

— Ще продължиш ли?

Човекът каза името на мотел. В Сийсайд.

— Ще те чакат там — каза той и завърши: — Аз ще се покажа, когато се убедя, че е чисто.

Лъмбровски подаде слушалката обратно на Пийт.

— Поредната дама купа изгряваща звезда иска малко инструктаж по аеробика — каза му той. — Трябва да бързам.

Мотелът представляваше едноетажна сграда с формата на буквата Т и около дузина апартаменти. Развален неонов надпис гласеше: НЯМА СВОБОДНИ МЕСТА. Отпред не се виждаше никаква кола. Само някакво мърляво куче се скиташе край входа. Бележка, закрепена на стъклото на входната врата, надраскана бързо на ръка, гласеше: ЗАТВОРЕНО ВРЕМЕННО ЗА РЕМОНТ, МОЛЯ ПОТЪРСЕТЕ НИ ПО-КЪСНО ПАК. Лъмбровски почука и почака вратата да бъде отворена. Във фоайето беше почти тъмно; единствената светлина идваше от друг неонов надпис, рекламиращ кабелна телевизия. Човекът, който му отвори, беше едър и Лъмбровски се почувства неудобно. Поколеба се за момент на входа.

— Влизай — каза другият с тон, който умишлено скриваше гласа му.

Лъмбровски се престраши и влезе. Човекът затвори вратата и бутна в ръката му ключ. След това веднага го побутна да се завърти и го огледа. Пръстите му го опипаха внимателно. Човекът знаеше какво прави и не се боеше да провери слабините, което каза веднага нещо на Лъмбровски: професионалист. Добър знак. Изнудвачът навярно не беше кой да е.

— Коя стая? — попита Лъмбровски, усещайки студения ключ в ръката си.

— Дванайсет — нисък, неотличим глас. Също професионално.

Патрулният полицай каза:

— Още един, сержанте — Дюит нямаше нужда да пита какво. Но този път не е в нашия двор. Вкъщи имам радиосканер „Беаркат“ — продължи Нелсън, — който може да ми праща сигнали в колата. Чух ги рано сутринта и проследих повечето от разговорите. Направиха голяма грешка, че обявиха по радиото. Трябваше да проверя какво е станало. Сега съм тук.

— Къде?

— При един уличен телефон. Нали знаеш общественото игрище за бейзбол в Сийсайд?

— Сийсайд? Тарзане, охранявай местопрестъплението. Щом са използвали радио, знай, че ще стане зоологическа градина.

— Вече е станало.

Дюит изпъшка:

— Каквото и да направиш, гледай с едно око постоянно за Лъмбровски. Той ни се измъкна при първите две престъпления. Търсен е за разпит.

— Измъкна ни се и сега — уведоми го Нелсън.

— Пак ли маслото?

— Не, не маслото. Трупът в колата, сержанте. Нагълталият се с пушек. Той е Хауард Лъмбровски.

Местопрестъплението вбеси Дюит, когато той пристигна: прекалено малко. Неприемливо. Двама униформени полицаи от участък „Сийсайд“ бяха вътре в оградения район, обезсмисляйки по този начин значението на полицейската лента.