Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

На Дюит му се стори странно, че Кап знае толкова много неща в събота за инцидента, станал петък вечерта. Това беше съвсем не намясто, а и Кап го погледна като човек, който се е уловил, че само преди секунда е разкрил неуместно някаква тайна.

— Въпреки всичко, той е бил на двете местопрестъпления.

— Искаш да кажеш, че е бил на двата паркинга? Дали е бил или не на двете местопрестъпления остава неизяснено докрай. Нека ти кажа нещо за Броу, което може да те изненада, Дюит. Човекът всяка сутрин рано прави разходки пеш по плажовете. Така правеха и преди, заедно с неговата жена. Когато тя… почина, той спазва традицията.

— Значи просто така се е случило да е там? Това ли искаш да ми кажеш. Звучиш ми като адвокат защитник.

— Хайде, Дюит, признай: чувстваш се объркан и разстроен от този случай. Преследваш призраци във вятъра. Нека ти кажа нещо: трябва да превключиш на по-малка скорост, приятелче. Две убийства за три дни… изминаха четири дни… а си под пълна пара. Успокой се, огледай се, Дюит. Тези случаи могат да се проточат с години. Нали говорим за сериен убиец! Хиндеман казва, че случаите са твои, ти ще се занимаваш с тях. Добре. Но ти си мой детектив. Опитът казва да включиш на по-малка скорост и да се приготвиш за дълго изкачване. Ако продължаваш с тази скорост, ще изгориш до края на следващата седмица.

Дюит кимна в знак на съгласие, твърде уморен за такъв вид лекция. Отношенията му с Хиндеман бяха съвсем различни. С Кап постоянно трябваше да се сеща за неговия чин. Като подчинен от него се изискваше да спазва както писаните, така и неписаните правила. Поколеба се преди да попита:

— Дали знаете нещо за няколкото допълнителни копия от моите доклади, които циркулират наоколо?

Лицето на командира стана яркочервено. Свинските му очи се фокусираха върху Дюит и изглежда прорязаха отвор в него. Пуделът беше до краката на Кап и постоянно се умилкваше. Кап го отритна енергично и той припна да се скрие в кухнята.

— Не разбирам за какво говориш — опита той.

— Незаведени фотокопия на активни доклади — каза Дюит, опитвайки се да звучи като че ли цитира правилника. Знаеше, че ръководството на федералната полиция издаваше наставления за такива неща, въпреки че се съмняваше, че те приемаха формата на действащи правилници.

— Да не ме обвиняваш в нещо, сержант? — попита той.

— Предполагам — каза предпазливо Дюит, — че съществува възможност да си копирал един или повече от докладите по разследването и да си забравил да отразиш, където трябва това копиране.

— Ще гледам всеки проклет документ, който се копира… — запъна се Кап. — Къде ли по дяволите… — Започна да кима уж с разбиране; късият му и дебел врат и брадичката му с трапчинки започнаха да се стягат в кратки тикове. Приетата с омраза истина бавно замени яростта върху лицето му. Кап знаеше кога да смекчи позицията си.

— Само така мога да държа докладите си в изряден вид — добави Дюит, давайки на Кап възможност за маневриране. — Тонове документи има по тези случаи. Ако отидем един ден в съда, ще ни трябва цялата документация в изряден вид. Точно това искам да кажа.

— Даа, разбира се. Даа, правилно.

— Всъщност, какъв точно е интересът ви към тези документи, сър? Може би ще мога да помогна.

— Интерес? Този случай попада под моето разпореждане, сержант. Това е моя интерес! Съвсем честно казано, чудя се за твоята компетентност, твоя опит — Кап го стрелна със злонрав, святкащ поглед; мускулите на челюстта му се свиха рязко, когато стисна и скръцна със зъби. — Ще оправим всичко в понеделник. — Пак започна да крачи бавно. Дюит долови излъчващата се от всяка става болка под натиска на излишното тегло.

Дюит преглътна напрежението и разочарованието си. Щеше да е неуместно и грешка да продължава още така. Джини можеше да е сгрешила. Падналата тишина се превърна от неловка в клаустрофобична. Единствено на пудела, който дойде от кухнята, му беше безразлично напрежението във въздуха и той започна да драска по крачолите на своя господар. На Дюит му изглеждаше като накъдрен с апарат плъх албинос.

Кап отвори входната врата. Пуделът излетя като стрела навън. Кап го извика с ръмжащ, сърдит глас. След като Дюит излезе, а кучето влезе, Кап затвори вратата.

Джеймс приближи по късата пътека с тротоарни плочки своя „Зефир“ на паркинга. Главата му беше приведена; беше се замислил дълбоко. Прехвърляше наум техния разговор. Спря недалеч от своята кола и се загледа в боядисания в жълто бетон на паркинга. Само на няколко инча пред олющените си обувки и на няколко фута пред „Зефира“ забеляза същото онова триъгълно петно моторно масло.