Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит му кимна с разбиране и каза:

— Това, което правим сега, Ууд, е лабораторни изпитания на твоята кола, нейното съдържание и твоя фургон. Ако действително не си бил замесен в убийствата, тогава е повече от сигурно, че ще докажем твоята невинност…

— Ще бъде фърст — изръмжа той саркастично.

Дюит продължи:

— Не вярвам да си убил Макдъф, Ууд, и мисля, че можем да го докажем. Но ще трябва да ни помогнеш. Разкажи ми за нещата, които бяха в онзи кашон, който намерихме.

— Аз съм внимателен, човече. Това е всичко. Скъсвам всички пътища след мен след задигането. Знаеш, имам си работа, имам си срок на условната присъда. Нещата засега са о’кей. И внимавам. Ако понякога вдигна нещо, след това си сядам на гъза поне три седмици и понякога още по-дълго преди да го пусна на пазара, разбийш ли? Има приказка, че в „Сийсайд“ им е писнало, че работата им по касетофоните от колите не върви хич, затова се пазя добре и гледам да пипам добре, разбираш ли, конте? Поне три седмици кротувам и после отивам да ги пусна в Сан Хосе или Санта Крус. Не съм аматьор, човече.

— Да, не си аматьор — съгласи де Дюит. — Никой не би го оспорил. — Замълча замалко. — При кои мотели не ходиш, Ууд? — попита Дюит, тъй като считаше, че убиецът можеше да е изчистил всички бележки и квитанции у жертвите, за да заличи следите от евентуалния мотел или място, където са били забелязани. За момент като че ли наистина видя пред себе си убиеца да се спотайва в сенките на нощта и да дебне своите жертви. Почувства, че кръвното му налягане се увеличи. Дали той пак дебнеше някого в този момент?

— Не знам, човече — изстена Ууд — Майната му. Сякаш беше до някакъв мотел, човече. О’кей? — Дюит не можеше да бъде сигурен дали той не му казваше това, от което се нуждаеше да чуе, или му казваше истината.

— В Сийсайд? Мотел тук, в Сийсайд? Да не би да беше в Монтерей или Кармъл? — Ако не можеше да определи точно, информацията можеше да се окаже ненужна. Районът на Монтерей имаше повече мотели, отколкото бензиностанции.

Ууд присви силно очи и каза:

— Майната му, човече. Много въпроси станаха.

— Помисли — насърчи го Мейхъни. — Той желае да направи добра сделка с нас, Марвин. Нали разбираш? Сделка. И няма да има никакви обвинения.

Тили влезе бързо през вратата, прекъсна разпитването и привлече вниманието им.

— Не можеш да предлагаш такива неща, Дюит — каза му той.

— Питър! — упрекна го Джеймс.

— Детективе? — обърна се Мейхъни към Дюит.

— Ако искаш да изтъргуваш убийството — добави Тили, — ще постъпиш страшно глупаво, но не можеш да предлагаш „никакви обвинения“. Не без консултация със Сафелети. Не без обсъждане.

— Ей, да не се бъзикате нещо с мен? — попита ужасеният Марвин Ууд. Мейхъни и Дюит погледнаха към него. — Майната ви! Бъзикате ли се с мен?

— Махни се оттук, Тили — извика Дюит.

— Не можеш да обещаваш такива неща — повтори детективът. — Не е правилно — каза той на Мейхъни.

— Вън! — Дюит направи крачка към него. — Затвори вратата, Тили!

Тили отстъпи и излезе.

— Какво, майната ви? — попита пак Ууд. — Бъзикате ли се с мен?

— Детективе? — попита Мейхъни.

Дюит погледна със святкащ поглед Тили през огледалото, защото знаеше, че е отишъл там на мястото си и слуша разговора посредством разговорното устройство.

— Детектив Тили също ще иска да получи отговори на няколко въпроса. Това вече го обясних ясно. Но ако имате желанието да сътрудничите, правете го докрай и няма да има никакво основание да посрещнете обвинения.

— Бъзикаш се с мен, нали, човече? Какво правиш, майната му? Само бъзикни знаеш, бледолики. Ще ти кажа, че излъгах за всичко, човече. О’кей? Не знам нищо за никакъв „Чеви“. Не знам нищо!

— Марвин — каза Мейхъни, — не прави така. Повярвай ми.

Ууд заби поглед в нея:

— Искам друг съветващ адвокат. Искам мъж, не някаква путка — каза той.

Мейхъни започна веднага да прибира нещата си в дипломатическото си куфарче. Движенията й бяха припряни и напрегнати. Дюит издиша тежко и уморено.

— Глупак — каза той на Ууд.

Изчака я да се приготви и да тръгнат двамата. Излязоха от стаята за разпити. Докато тя затваряше вратата след себе си се обърна към него и каза:

— Бих искала да разговарям насаме с вас, детективе, когато имате няколко свободни минути — не дочака отговор. Затвори и тръгна по тесния коридор с енергични движения на бедрата и ханша. Зави бързо зад ъгъла и се изгуби от поглед.

Той я последва в стаята за почивка, където имаше две износени канапета, няколко сгъваеми стола, кафе в термос, две кафеварки, газирана вода и бисквити. Беше седнала и полата й се беше набрала свръхвисоко; обувките й бяха събути и разтриваше ходилата. И той седна. Когато тя се наведе да разтрие с ръка пръстите на краката си, предложи на Дюит пълна гледка на сочни гърди с приятен слънчев тен. Той се попита дали тя го осъзнава и реши, че е точно така.