Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Хиляди лайна, човече, да не се майтапиш с мен? Я повтори?

Дюит повтори:

— Сряда, Ууд. Може би четвъртък рано сутринта. Говорим за преди два-три дни.

Ууд се почеса по главата:

— Да не мислиш, че си водя дневник или нещо такова, бледолики? Как така, майната му, си мислиш, че трябва да помня такива неща? — Повтори думите му подигравателно — „«Пайъниър» педесе-педесе.“ Каква е тази шибана история, човече?

— Откъде открадна стерео касетофона?

— Кой казва, разбийш ли, че съм свил няк’кво стерео, човече? — И погледна своя адвокат.

Тя му се намръщи:

— Мистър Ууд, на ваше място бих се замислила внимателно. Детективът ви предлага сделка. Ако добре използвате главата си, можете да се измъкнете от това обвинение.

— Искам да кажа — преобрази се малко той, — че чух какво каза, бледолики, но не знам никакви лайна за никакъв „педесе-педесе“.

— Говоря за този камион пикап — каза той сурово и мрачно, навеждайки се напред. — Колко пикапи си обрал тази седмица, за Бога? Оставил си отпечатъците си в кабината. Човекът е мъртъв. Разбираш ли какво означава това? Отпечатъците ти от пръсти и един труп. Още ли искаш да ти обяснявам? Предлагам ти да си помислиш добре преди да направиш каквото и да е по-нататък. О’кей? Откраднал си стереото, нали Марвин?

— Да, сър. Така е. Знаеш, че е така — каза той, поглеждайки напрегнато между двамата. — Откраднах го, така е.

— Откъде?

Той прокара едрата си длан по устата и поклати глава отрицателно:

— Просто обикалям наоколо, знаеш го. Видя нещо готино и го вземам. Тук и там. Къде точно? Майната му, човече, не знам точно къде.

— Очевидно няма да се справя — каза той на адвокатката.

— Мистър Ууд — каза тя с онази топла меласа в гласа си, — детективът Дюит ще оцени високо ако го запознаете в подробности с местата, откъдето човек може да открадне касетофон, местата, на които човек може да се чувства в безопасност. Ако можете да си спомните специално този камион, ще е чудесно. Тази седмица какви места посетихте за кражби?

Ууд кимна на себе си в израз на някакво разбиране, като че ли си отговаряше на някакъв вътрешен въпрос. Очевидно не се доверяваше и на двамата:

— Питаш ме сякаш съм специалист или нещо такова — каза той на Дюит. — Това ли казва тая кучка?

Мейхъни веднага замахна и плесна ужасна плесница с опакото на дланта си по бузата на Ууд. Хвана го за брадичката, както Джеймс обичаше да хваща Ръсти, и каза изпълнена с жлъч:

— Аз не съм кучка, мистър Ууд. Аз не съм путка. Аз не съм мацка. Аз не съм вирната опашка. Аз съм вашият упълномощен адвокат. Аз имам име и ще се обръщате към мен както трябва, или ще ви докарам друг обществен защитник, който ще бъде много по нетолерантен от мен. Ясно ли е?

Ноздрите на Ууд лумнаха яркочервени.

Дюит никога не беше виждал обществен защитник да удря заподозряно лице. Марвин Ууд обаче изглеждаше по-малко шокиран от Дюит. Ноздрите му почервеняха от яд, но не каза нищо.

— Ясно ли е? — повтори тя.

— Разбрах — каза Ууд.

— Откъде, мистър Ууд, може да сте откраднал това стерео? — попита Дюит.

— Цялата работа е да намериш кола, която знаеш, че не се движи много-много. Където няма много движение. Няма движение на паркинг. Загряваш ли?

— Къде, например? — попита Дюит.

— Кина, мотелите са добри, може и до градския парк по време на градски увеселителни танци. Един-два по-малки бара. Сграда с офиси, разбираш ли, подземен гараж нощем.

Така е. На всяко място, където човекът няма да изскочи неочаквано и да те изненада. Слушай, има разни контета, които обират коли посред бял ден, разбираш ли, защото работата става за минута. Щрак и готово. И отиват по-нататък при друга кола с всичкия си акъл. Но тарикатите не правят така. Тарикатът е опитен и чака да стане тъмно и си избира място, дето знае, че е спокойно. Удря една кола, може две коли, и се потапя за няколко дни. Лежи ниско и трае — махна с ръка пред себе си и каза гордо — Никога не съм ходил на същото място повече от веднъж на месец.

Мейхъни погледна Дюит. Дюит също беше разбрал.

— Значи наистина помниш добре местата, където си крал — каза той. — Трябва да ги помниш или ще трябва да повториш пак.

— Помня мястото. Да. Но никакъв „Пайъниър“ педесе — педесе. Нито пък камион „Чеви Лъв“.

— На какви места ходи тази седмица? Какви места не влизат точно сега в списъка ти?

— Точно сега ли? Всичко без мотели — Погледна към тавана. — Хей, точно така, бледолики. Май обрах камиона до един мотел, щото точно сега се пазя далеч от мотели. — Ууд погледна първо Дюит и после Мейхъни.