Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Дюит първо обискира кухнята. В хладилника имаше четири кутии бира, кетчуп, горчица, яйца и четвърт шише мляко. Нишата на камерата му имаше няколко замръзнали пакетирани вечѐри полуфабрикати, поставени върху празни пластмасови чинии. Пазарска чанта, пълна почти до половината с разни консерви и други неща, беше облегната на задната стена на хладилника. На това нищожно количество Сафелети едва ли щеше да обърне внимание. Някакво си дребно нарушение в магазина.

Продължи по свръхтесния „коридор“, изпълнен с неприятни миризми, и влезе в банята с размери на телефонна будка. Черно-зелена плесен беше превзела всяка пукнатина в евтините розови фаянсови плочки, с която тя беше облепена, както и голяма част от повърхността на найлоновата завеса и тоалетната на пода. Дюит използва молива си, за да размести принадлежностите в банята.

Спалнята не беше по-голяма от голям ковчег. Тук имаше шкаф за дрехи, достатъчен да побере не повече от шест закачалки. Миришеше на много стара гуменка. Чаршафите като че ли бяха прани преди няколко месеца — разбираше се от пръв поглед. Купчина оръфани списания „Плейбой“ до лампата и почти празно шишенце козметичен вазелин за ръце. Купчини дрехи на пода: мръсни, по-мръсни, най-мръсни. Дюит откри малък подвижен панел от ламперия на стената до спалнята, който махна и зад него се откри нишата на бойлера за затопляне на вода за битови нужди и до него кашон с най-различни интересни електронни прибори.

— Намерих нещо — подвикна той, изваждайки кашона и поставяйки го сред разхвърляната кухня.

Тили дойде до него и погледна над рамото му. В кашона имаше няколко модерни и най-вероятно откраднати касетофони за кола и клетъчен телефон за кола „Панасоник“. Дюит побутна касетофоните с молива си.

— Както излиза — каза Тили, — този тип нощем удря по някоя кола, после скрива плячката на сигурно докато се успокои обстановката, и изчаква. Всеки ден сигурно пробутва на пазара нещо, което е отмъкнал преди две седмици. Всъщност, какво точно търсим, Дюит?

— Ето това, миличък — каза Дюит, докосвайки касетофона на дъното на кашона. „Пайъниър“ стерео, модел КР–50550. Взе машината и внимателно я подаде на Тили, който я пое с ръбовете на дланите си в ръкавици. Дюит пристъпи към прозореца за повече светлина и разлисти страниците на своя бележник. След минута каза:

— Сериен номер HF 2017…

— Не е — прекъсна го Тили. — Потърка с пръст цифрите. — Не е така.

— Няма значение — каза му Дюит. — Имаме колата на Макдъф. Имаме потвърждение за отпечатъците на Ууд по проводниците под таблото. — Дюит посочи отрязаните проводници, излизащи от задната част на откраднатия стерео радиокасетофон. — Ако това е модела 50550, откраднат от камиона на Макдъф, тогава ние ще можем да констатираме къде точно и как е бил закрепен и да напасваме всичките проводници. Бих искал да намеря калъфа на касетофона, с който е бил закрепен. Това ще ни помогне да установим по-точно, че е от същия камион.

Хайде да опишем касетофона и бързо да го изпратим в лабораторията в Салинас.

— В събота?

— Там има човек, който работи по едни други веществени доказателства… — опита се да продължи той, но сам се хвана, че говори много, и се спря. Лъмбровски преди беше детектив в „Сийсайд“ и лоялността към него се беше разпростряла високо в участъка.

— Той поиска ли да изслуша мирандата 6 6 Миранда — регламентирано от Върховния съд на САЩ правило при арестуване от полицията на заподозрян, той да се уведоми за неговите права и привилегии, преди да се започне по-следващия разпит. (Бел.прев.) ? — Дюит втренчи поглед през двойното огледало в едрия чернокож мъж, който седеше неспокойно до масата за разпит. Стандартната процедура беше да се остави да измине известно време между прочитането на мирандата и разпита. Ако престъпникът поиска мирандата, трябва да го пуснеш да е свободен докато я изслуша. Някои я искаха. Изпечените знаеха, че доста голяма част от пазарлъка всъщност се извършва преди всяко официално регистриране на случай. Единственият шанс да се отърве от арест беше да сътрудничи напълно и винаги в присъствието на адвокат.

— Не — отговори Тили. — Арестуващият полицай помисли, че е дрогиран. Изглеждаше като че ли дрогиран. Поиска да му бъде определен съветващ адвокат.

— Кой е дежурен сега?

— Мейхъни вече е на път. Познаваш ли я?

— Не.

— Много зле от твоя страна.

— Колко време докато дойде?

— Няма да е много. Доколкото я познавам, трябва да ти кажа, че е доста палава и същевременно знае какво иска. Чувал съм, че веднъж е духала цяла нощ на заместник генералния прокурор. Успява бързо да пробие, използвайки способностите си. Разбираш ме, нали? Прицелила се е в офиса на министъра на правосъдието. Тук я наричаме „Ох, Лейла Куротрошачката“. Истински разгонена кучка. Перманентна нимфоманка, според това, което чувам. Скача на всеки, който й попадне в погледа — полицай, военен, други съветващи адвокати, хора от офиса на окръжния прокурор. Каквото й попадне.