Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Ти помагаш — каза той с буца в гърлото. — Повече, отколкото можеш да си представиш, Ем. Без теб… — Главата му увисна.

Тя веднага застана до него и заплака силно. Наведе се и той я притисна топло в прегръдка на отчаяна тревога.

— Тук съм, татко — рече тя.

Дюит кимна. В главата му пулсираше силна болка, която сякаш натискаше черепа навън. Когато телефонът звънна, той погледна панически часовника на стената: 8:30.

— Слава Богу! — каза той.

Облицованите със сивкав диколин стени на канцеларията на Питър Тили, имаща размери на малка кубична дупка в крайбрежния полицейски участък „Сийсайд“, бяха покрити с постери и изрезки от календари на бронзови мускулести гмуркачи, плувци и водолази, мъже и жени, но повечето жени. Страхотни тела в свръхизрязани модерни бански костюми — стегнати гърди, стегнати задници. Образът на Тили хармонираше добре сред тях.

Тили днес беше в много добра форма, точно както изглеждаше на снимката — от горе до долу южнокалифорнийско момче: плажноруса коса, широки, отпуснати като торба дрехи, златна идентификационна гривна, сини очи и стегната челюст. Носеше контактни лещи и постоянно гледаше косо. Когато се размърда на стола си и сакото му се отвори, Дюит забеляза никелиран 38-калибров „флеши“. С това желязо изглеждаше малко пресилено тежкарски. Заговори с равен, гладък, висок, необичаен тенор. Беше облегнал едрите си и силни ръце на ръба на бюрото и с дясната постоянно мачкаше кръгла гума за упражнение на ръката.

— Преди малко говорих със Сафелети — каза Тили. — Заместник окръжният прокурор поиска от мен да се посъветвам с неговия шеф. Имаме разрешение да претърсим фургона. Документалното оформяне на нещата привършва. Страшно му беше писнало, защото е уикенд. Искаш ли първо да говориш с Ууд или първо да провериш фургона?

— Не нарушаваме ли „Рейми“? — попита Джеймс.

— Не, по дяволите. Нали заради това киснем наоколо по цяла нощ? Ууд излезе от фургона тази сутрин и нашите момчета го спипаха веднага. Лесно като фасул. Не сме се ебавали с „Рейми“. Тук не сме такива смотаняци, знаеш го… просто работим много, е, понякога се и преуморяваме де… — Усмихна се. Имаше съвършени зъби и тънки безкръвни устни. — Не изглеждаш много добре, Дюит. Като че ли си преуморен, а?

Дюит почувства, че върви като че ли върху черупки от яйца, защото технически Тили беше извършил арест. Не обърна внимание на коментарите му за него и препоръча първо да претърсят фургона.

— Значи се разбираме много добре — рече младият детектив. — Трябва да ти кажа, че работя върху един случай от две седмици. Някои магазини тук излагат за продан законни радиокасетофони, но когато ги инсталират в коли, слагат крадени. Хора като Ууд ги снабдяват с крадени, поради което проявявам постоянен интерес към твоя престъпник. Не шикалкавя с теб. Твоите убийства тук очевидно са приоритетно нещо. Но ако можеш да ми подхвърлиш някои късчета информация… Мисля, че разбираш — ако мога да имам няколко минути с него… наистина ще съм ти много благодарен. Така ще мога да използвам за моята работа един вътрешен човек, което ще ми е от полза. Знаем какви неща стават, но ни отнема адски дълго време да ги доказваме.

— Имаш това добро от мен.

— Добре, благодаря.

— Ще ни трябва униформен полицай за обиска.

Долавяйки нетърпението на Дюит, Тили стана и каза:

— Имаш един готов в очакване. Да тръгваме.

Изгнили дървени стъпала водеха в светлозеления подвижен дом. Прозорците бяха зацапани със сажди. Цял полк дребни захарни мравки минаваше в колона по голямо парче намачкана ламаринена обшивка и изчезваше в незапълнена дупка, някога гнездо за железен нит, ръждясал и разложил се докрай. Наоколо имаше голям продълговат куп от всякакви отпадъци. Не повече от десет фута разделяха единия фургон от другия. Дюит чу песен на Нийл Даймънд от съседния.

Дюит подаде на Тили чифт хирургически ръкавици.

— Сложи ги, моля те — каза му той.

— Май се майтапиш с мен — но си сложи ръкавиците, както беше направил Дюит.

— От горе до долу — обясни Джеймс. — Систематично и цялостно. Аз ще се захвана със задната част. Ако има каквито и да е въпроси, проблеми, искам да ги чуя веднага, тук, не другата седмица, когато този тип бъде на предварителен разпит.

— Шибана кочина — каза Тили и размаха ръка пред себе си, да раздвижи въздуха.

Дръпнаха завесите и интериорът на малкия фургон заизглежда още по-тесен. Седалка от кола беше нагласена върху няколко щайги за мляко, обърната към черно-бял телевизор, завързан, за да не се разпадне, с въже; изкривена метална закачалка служеше за антена.