Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Само се опитай — предизвика го хлапакът с подканващо махане на пръстите на ръката. Големият инат Били Талбо. Дюит спря. Разследването се влачеше тежко и мудно: да заплашва хлапака беше нещо, което би направил Хауард Лъмбровски.

— Или вие момчетата там в участъка май сте много заети да смъркате содата на прах на умрялото конте, вместо наистина да се хванете да потърсите оня, който го е убил.

— За какво говориш? — Дюит искрено се озадачи за момент.

— От това, което чувам, умрелият тип е носил кокаин, който не е бил успял да достави, където трябва. Чух, че момчетата са го намерили и не са казали нищо за него — Талбо започваше да се открехва и то още по-нахакано. Виждайки изненаданото изражение на Дюит, той каза: — Майната му, та ти не знаеш, а? Вие ченгетата сте май доста тъпи. Не знаеш нищо?

— Откъде знаеш ти, Бил? Той твоята връзка ли беше?

— Просто ти казах, а ти слушай какво се говори.

Казал ли беше Дюит на Еми, че подозират Осбърн, че е бил доставчик на наркотици? Беше ли го споменавал в присъствието на Еми? Беше ли нарушила Еми едно от техните най-свещени споразумения никога да не разговаря на полицейска тема, с който и да е друг, освен него. Той погледна към нея, търсейки онези млади очи, които му напомняха за неговата съпруга, но попадна на пусто.

— Амелия, почакай с Брайър в колата, моля те — каза той отсечено. Еми отстъпи назад и остави Дюит сам с Талбо във всекидневната.

Той направи още няколко крачки към момчето, после вдиша и издиша, за да се успокои и стабилизира.

— Къде се е предвиждало да бъде доставен този кокаин, Били? — Освен своя гняв, Дюит чувстваше неотложния подтик да узнае каквото може. Можеше да има някаква следа. — Чул си, че пратката въобще не е пристигнала предположи Дюит, но го произнесе категорично. Талбо не отговори. — Слушай, момче, може да си прокараш път вън от един ад, в който би имал безкрайни проблеми. Искаш ли да говориш затова или искаш да опиташ късмета си с обвинение, че съдействаш за малолетна престъпност? Мога да ти го лепна много добре, Били.

Талбо погледна Дюит с празен поглед.

— Разбираш ли, че става дума за разследване на убийство? Не се мотая за тоя, дето духа тук!

Талбо премигна. Решителността и напрежението в гласа на Дюит го стреснаха. Огледа се, после погледна Дюит и каза:

— В училището има кокаин, разбираш ли? Когато наближат уикенди, търсенето нараства. Чувал си такива неща.

— Продължавай.

— Чух, че ако искаш нещо за уикенда, трябва да го купиш рано в четвъртък като платиш няколко зелени повече. Тогава предлагането било слабо и цената скачала.

— Какво друго си чул? — попита веднага Дюит. — Ако не ми кажеш точни неща и хора, Били, знай, че си слагаш две железни гривнички.

— Чух, не от определен човек, че някакъв го пренасял, а друг го чакал, но доставката въобще не станала. И както казах, вие момчетата там сте свили содата и сте решили да я пазите настрани далече от пресата. Това довело до преждевременното изчезване на някои по-низши пласьори от района, ако ме разбираш — този хлапак трябваше да е взел тези думи от „Пороците на Маями“ 5 5 „Пороците на Маями“ — популярен американски телевизионен сериал за борбата на полицията с местната престъпност. (Бел.прев.) .

— Едно име би помогнало много на положението ти, Били.

Талбо се ухили. Изражението беше обиграно, предвидено да означи отракана лукавост. Но погледът му беше тъп.

— Тези хора нямат имена, мистър Дюит — каза той. — Повярвай ми, човекът е носил цяла унция кокаин, независимо дали момчетата са го намерили или не.

Първият родител пристигна след малко и разговаря насаме с Дюит. Беше загрижен очевидно повече за юридическите последствия за самия него, отколкото за това доколко сексът, наркотиците и алкохолът могат да навредят на неговия син. Тази първа среща просто зашемети Джеймс, но го подготви за следващите родители. Повечето имаха подобни юридически опасения.

Талбо стана нетърпелив и все повече му беше трудно да укрие своето упойване, тъй като изтичаше вече час. Започна да протестира със силен глас за най-различни неща, отпуснал се блажено в един издут фотьойл. Все повече оплакванията му се превръщаха в открита заплаха. Осъзнавал ли Дюит какво прави? Знаел ли Дюит, че да проваля партита било и за хората и за него лош късмет? Заплахите започнаха да досаждат на Дюит, но той не искаше да го показва и да даде възможност за успех на Талбо.

Когато си отиде и последното хлапе, Дюит отиде до Талбо, погледна го и каза: