Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Десет минути. Достатъчни ли бяха? Извади своето „Маг-Лайт“ от джоба на сакото и се върна при „Мустанга“. Освети колата отдолу и видя, че две големи капки бяха паднали върху хартията. „Подобни са“, помисли си той, сравнявайки ги с онези, намерени на местопрестъпленията. Още една капка се канеше да капне.

Притеснен, че Лъмбровски можеше да се препъне в него за втори път тази вечер, той погледна през прозореца. Лъмбровски седеше на бара и пиеше. Добре.

Продължи да държи под око дебеланкото, проверявайки периодично месарската хартия. След пет минути Лъмбровски остави тежко чашата си и погледна към часовника на стената. Може би потърси с поглед телефон с монети на стената? Изглеждаше нервен. Дюит дори почувства тревогата у него и реши, че Лъмбровски се кани да си тръгне. Защо иначе ще е толкова неспокоен? Когато Лъмбровски стана от стола на бара, Дюит прекрачи входната врата.

Докато Дюит влезе и се насочи към бара, Лъмбровски седна отново на високия си стол и Дюит разбра, че е станал само за да дръпне нагоре панталона си. Кървясалите очи на Лъмбровски се извъртяха бавно настрани, когато забеляза Дюит в огледалото.

— Дефектив Дъмуит — подвикна той. — Пак ли? Бизнес или неприятност? — Същият глас на заклет пушач, като гуми на камион по ситен чакъл.

Дюит кимна за поздрав на няколко полицая от крайбрежния участък „Сийсайд“, които разпозна в едно сепаре. Те се бяха насъбрали на една маса около халби бира.

— Как е паметта ти? — попита Дюит.

— Кристално шибана, абсолютно чиста — тросна се Лъмбровски, повдигайки чашата с водката си без лед. Не изглеждаше и най-малко пиян, но бавното му, удължено дишане го издаваше.

Дюит остана прав точно отдясно на Лъмбровски. Барманът попита да донесе ли нещо за него. Дюит отказа.

— Дори едно млекце? — попита Лъмбровски. — А мляко с какао, Дъмуит?

Дюит погледна разсеяно часовника си. Как, по дяволите, да си осигури пет до десет минути?

— Хей, ръб скапан — възлюбения термин, използван за обръщение от приятелите на Лъмбровски; той очевидно привлече вниманието му, — като едно ченге на друго, мисля, че ти дължа това.

— Ти не си никакво Ченге, Дъмуит. Ти си бръмбарджия. Винаги ще бъдеш такъв. Не разбираш от нищо ти, дори от лайно.

— Трябва да ти кажа — продължи Дюит, — че мисля да те прибера за разпит по онези убийства. — Помисли си, че си заслужава да отбележи в своя бележник, че Лъмровски дори не трепна при използването на убийство вместо самоубийство.

Лъмбровски отново насочи вниманието си към чашата и я приближи до устните си:

— Ако не беше сега на работа, щях да ти избия шибаните зъби. Какво, майната му, разбираш ти от разследване на убийство?

— Ако искаш да разговаряш с мен, тогава можем да играем играта съвсем различно. Човек, даващ доброволно информация, е съвсем друга материя.

— Не разбирам за какво говориш — направи знак на бармана с показалеца. Подобно на фермер на аукцион на живи животни, който дава знак на аукционера, движението нямаше да привлече вниманието на никой друг, освен на бармана. Беше налята още водка. Барманът пак попита Дюит. Той отказа пак.

— Знаеш как са нещата, Хауи…

— Няма какво повече да ти казвам, Дъмуит. Разкарай се! — погледна отново часовника си и започна да потупва с крак неспокойно.

Дюит продължи:

— Сега ти правя предложението. Следващият път ще е гадно. Разбира се, ти си свикнал с гадните неща, предполагам.

Лъмбровски изведнъж отскочи от стола като леко петле, приведе се леко и връхлетя върху Дюит като бик. Дюит залитна назад, вдигна крака и падна, удряйки гръб в една маса. Четирите ченгета скочиха от сепарето и дойдоха за секунди. Подхванаха Лъмбровски и започнаха да го удрят и ритат в кръг около него. Но въпреки това бившият детектив ги повлече със себе си напред, счепквайки се пак с Дюит. Тъй като в момента беше на работа, Дюит беше принуден или да го арестува за нападение на длъжностно лице по време на изпълнение на служебните си задължения, или да се махне оттук възможно най-бързо. Да отговори на атаката на мъж като Лъмбровски не беше разумен избор. След като полицаите смогнаха да го удържат, Дюит излезе.

Светлината от фенерчето доказа, че се е задържал вътре достатъчно: равнобедрен триъгълник моторно масло под колата върху бялата хартия. Еуфоричен, той извади хартията изпод колата и я отнесе внимателно в „Зефира“. Намери разграфено парче мерна лента в багажника, сложи го до петното на хартията и фотографира всичко това, за да може да бъде по-нататък увеличено, където трябва; светкавицата на фотоапарата прониза за миг тъмнината. Постави мостра от маслото в малко шишенце и залепи етикет на него. След това пусна парчето хартия в голям найлонов плик и го запечата. Вдигна микрофона на радиовръзката, но след миг размисли и се отказа. Щеше да е много рисковано да спомене по радиото за връзката между конфискацията на „Мустанга“ и разследването по убийствата. Ако пресата прехванеше думите му, щеше да си навлече истинска циркова сцена. Като за предпазна мярка блокира „Мустанга“ със своя „Зефир“ и се огледа за телефон с монети.