Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

ПЕРМАНЕНТНО-ПРЕСОВА ТЪКАН

СЪС СЪСТАВКИ В СЪОТНОШЕНИЕ

ПАМУК/ПОЛИЕСТЕР% = (60/40)

Останалата част от графиката остана загадка. В нея се описваше някаква позната химична съставка, която обаче не можа да разшифрова много добре. Намери друга папка със справочни листа с графики и продължи да ги прелиства.

— Не разбирам — каза Еми от другата страна на масата в трапезарията. Тази вечер за вечеря имаше лазаня по френски — Защо просто не пипнеш този тип? Имаш отпечатъците му.

— Опира до закона. Обадих се на неговия полицай, който контролира спазването на условната присъда, и му казах да звънне на Ууд, за да разбера дали си е вкъщи или не. Вкъщи си беше. Това се превръща в проблем за мен. В Калифорния има един закон, който се казва „Хората срещу Рейми“, защото е извлечен някога от такова дело. Той казва, че не можеш да арестуваш човек в собствения му дом, без да бъде издадена заповед за арест. Нормално всичко, което е необходимо да се арестува човек, е доста сериозният довод… казва се достатъчно основание. Днес е петък. Тук започва голям политически уикенд. За да се получи заповед за арест, трябва да имам жалба, подписана от окръжния прокурор и да я пусна по процедурен ред. Трябва съдия да я утвърди. Което е невъзможно да стане тази вечер. Утре е различна история, въпреки че може да е по-лесно този човек просто да се изчака да излезе от своя фургон.

— Не изглежда да е справедливо.

— След като законът е справедлив за едната страна, то рядко е справедлив и за другата.

— И непременно трябва да имаш заповед?

— Мога да го арестувам по достатъчно основание, но поради „Рейми“ най-вероятно в съда ще го загубя.

— Искаш ли бисквита?

Дюит си взе.

— Полицаите от крайбрежния участък държат под око неговия фургон. Ако Ууд направи крачка вън от него, ще бъде арестуван веднага.

Душейки наоколо по пода, Ръсти откри няколко трохи и ги налапа бързо с език. След това вдигна глава и погледна Еми за още.

— Не се моли — каза му тя.

— Тази вечер изглеждаш хубава. Какво си намислила?

— Да прекарам вечерта у Брайър — припомни му тя.

— Искам да кажа къде ще ходиш?

— На разходка из центъра, по централната алея. Кларънс ще ни закара двете с колата и после ще ни вземе.

— Мистър Хиндеман. Не искам да го наричаш Кларънс.

— На него му е все едно. Защо не и на теб?

— Ем, разговаряли сме за това.

— Ем, разговаряли сме за това — имитира го тя. — Исусе, тате, какво скапано извинение. Само защото сме разговаряли за нещо…

— Разговаряли сме и за това! — прекъсна я той. И след малко добави: — Съжалявам.

— Стегнал си се нещо и е заради този случай. Отпусни се. Ще пипнеш този тип. Тази вечер трябва да оставиш Ръсти тук. Изглежда много изнервен. Толкова време отзад в колата ти — каза тя и потупа кучето. — Изглежда малко си под стрес, тате. — Стана и го погали нежно по главата като прокара ръце през косата на слепоочията и я намести зад ухото му.

През септември в Серенгети полицаите приличат на диви животни: както всяка жаба си знае гьола и скача все в него, така те се връщат в едни и същи дупки. Ветеран като Лъмбровски с най-голяма вероятност можеше да бъде намерен в едно от четири-пет постоянни заведения.

В осем часа Дюит забеляза „Мустанга“ на Лъмбровски в „Подковата“, която беше именно такъв крайбрежен гьол, и чиито мигащи светлини можеха да се забележат от няколко пресечки. Дюит извади от багажника си чисто парче бяла опаковъчна хартия, което беше взел от месарницата. Обикновено използваше такава хартия за увиване на много веществени доказателства, тъй като беше здрава и плътна, и сега щеше да осигури добра повърхност, на която да покапе маслото. Пъхна я под двигателя на „Мустанга“ и я притисна с няколко малки камъка. Колко ли време трябваше да изчака, докато капнат достатъчно капки?

Върна се в своя „Зефир“ и започна да чака без компанията на Ръсти, която му липсваше.

Дюит се опита да си представи убийствата. Дали убиецът се криеше в автомобилите на жертвите, дали изчакваше в някой крайбрежен паркинг или ресторант? Дали си бъбреше с жертвите — както правеха много психопати — и успяваше някак да установи контрол над тях с малко насилие или почти без насилие? Дали нагласяше така колите им, че да се повредят и после пристигаше с камион с буксир уж, че ще им окаже помощ, а в действителност да ги убие?

Доказателствата бяха ключ. Доказателствата трябваше, ако бяха подходящо подредени, да му кажат как точно бяха извършени тези умишлени убийства.