Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Джеймс е — каза тя ентусиазирано, като че ли той не ги беше прекъснал.

Хиндеман се показа иззад ъгъла на коридора, идвайки от другата стая.

— Изненада — рече Дюит, но не влезе. — По кое време мислиш да докараш момичетата?

— Аз?

— Нали оставих Ем тук.

— Да. Аз ги откарах до търговския център и мислех, че ти трябва да ги докараш вкъщи.

— Мислех, че и двете щяха да са тук и да не излизат.

— Вие двамата май сте прекалено глупави за ченгета — прекъсна ги Тона. — Ем е казала, че ще бъде тук. И Брайър е казала, че ще бъде тук, и после и двете са офейкали. Най-старата хитрост на света.

— Тази работа май нещо не ми харесва — каза Джеймс. — Има един хлапак на име Талбо. Той души наоколо дори из храстите край къщи през последните няколко седмици.

Има собствена кола. Показва се в най-неочаквано време. Тръпки ме побиват от него. Разпитах за него Тами Кери, надзорника на вътрешния ред в гимназията. Истински малолетен престъпник. Предупредих Ем за него. Мисля, че съм постъпил добре, а?

— Да не е някой Конкистадор? — попита Хиндеман.

— Какъв? — попита Тона, правейки знак на Дюит, който отново отказа да влезе.

— От „Конкистадорите“ — каза й Хиндеман. — През последните два месеца съществува верига добре потулени забременявания. Към едно от момчетата, считано за отговорно, беше предявено сериозно обвинение съгласно закона, и за да бъде осъдено за по-малко, то призна информация за тийнейджърската им банда, наричаща се „Конкистадорите“.

— Целта им била да „оправят“ повечето девственици до края на годината — каза й той.

— Но това е отвратително.

На Кларънс той каза:

— От това, което ми каза Тона, не бих се изненадал и най-малко. Той се държи свръхнагло.

— Идвам с теб — каза Хиндеман, обръщайки се към коридора.

— Нека първо се поогледам. Да видя дали наистина са из центъра. Да видя дали няма някъде парти. Ще ти се обадя.

Той прекара трийсет минути в централната търговска зона на Монтерей, която беше изолирана за движение на автомобили и имаше чудесни тихи улици и алеи. Това беше любимо място на тийнейджърите. След като не ги откри никъде, провери телефонния указател в една будка за адреса на дома на Талбо в Пебъл бийч.

Няколко коли бяха спрели една до друга на малкия паркинг пред къщата в Пебъл бийч. Гърмеше рок музика. Той блокира паркинга със своя „Зефир“, съобщи по радиовръзката, че не е на работа и заключи пистолета си в жабката на колата. Вече един цивилен баща. Тръгна с решителна и сърдита стъпка към входната врата и я отвори без да чука.

Стаите бяха тъмни, музиката — невероятно силна. Надуши тежката миризма, пушек от цигари с марихуана.

Включи лампите и привлече вниманието им. Хлапетата се бяха гушнали по двойки. Започна да обикаля френетично стаите. В една налетя на тийнейджърска двойка и прекъсна гърчовете на тяхната активна любов. Светна лампата и им каза да се обличат. Брайър, Еми, Били Талбо и още едно момче в горещата вана в банята в задната част на къщата, всичките почти голи. Еми се държеше стабилно, координирано. Брайър беше разкопчана, разголена.

— Ще бъда във всекидневната — рече Дюит.

Няколко от хлапетата избягаха. Дюит нареди на всички, които бяха шофирали коли дотук, да се обадят на своите родители. На масата за кафе намери празна хартиена подвързия, огледало и ножче за самобръсначка.

Талбо се приближи откъм лявата страна на Дюит, облечен в хавлия. Беше симпатично, атлетично момче.

— Родителите ти вкъщи ли са си, Били?

— Ти не почука.

Каква наглост, помисли си той, каква безочливост.

— Трябва ли да са си вкъщи?

— Не си канен тук, мистър Дюит. Не си ми показал никаква заповед. Влизаш без разрешение в чуждо място.

Каменностуденото изражение на лицето на момчето беше почти заплашително. Когато Дюит беше хлапе, думата беше отклонен. Били Талбо беше с отклонения: ембрионът на неговия интелект се беше развил неправилно.

— Да извикам ли полицията? — попита Дюит.

— Можем да оправим нещата — каза веднага Били Талбо с невероятно монотонен глас, поглеждайки как неговите приятели продължават да използват телефона. — Няма нужда.

— Тези момичета са малолетни, Били. Това може да означава много сериозни обвинения. Много сериозни.

Талбо се ухили глупаво, но самонадеяно и надменно:

— Предполагам, че ти трябва да хванеш онзи убиец. Или да не би да си падаш повече по гимназиалните партита?

Дюит се обърна рязко и направи крачка към момчето. Намерението му беше очевидно.