Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Електронният тест на картона с компютърната система премина нормално; беше открита регистрация на Лъмбровски. Униформен патрул се очакваше да бъде изпратен от участък „Сийсайд“ незабавно, последван от камион с буксир.

Дюит се върна право в блокирания „Мустанг“ да направи опис на колата преди да бъде конфискувана. Извади за попълване формуляр СНР 180. Развълнуван, забрави за резкия звук, който се чуваше при отварянето на вратата. Замръзна за миг на мястото си, когато го чу.

Вътрешната лампа беше включена и освети анатомичните скоростни и доста износени седалки в бледожълто. Дюит веднага се опита да бръкне в жабката.

Без предупреждение космата лапа го сграбчи отзад за косата и натисна с чудовищна сила. Веднага последва рязко дръпване назад.

— Излизай от шибаната ми кола — отряза ухото му гласът на Лъмбровски. Дюит усети острия неприятен мирис на човек, който не се е къпал с дни. Вратът му беше извит силно назад и десетфунтов снаряден удар на кокалчета на пръсти, кожа и косми разцепи неговата устна. Дюит просто отскочи от седалката. Главата на Лъмбровски се удари в тавана на колата. Той го пусна и отстъпи несигурно крачка-две назад. Дюит изскочи бързо от колата, готов за бой, но Лъмбровски рязко спря и с осанката си показа, че няма намерение да се бие. Само среса с окървавените си пръсти косата и кимна към Дюит:

— О’кей, примирие.

Дюит разбра промяната в поведението му чак когато забеляза радиоколата на участък „Сийсайд“ да приближава. След малко тя спря. Шофьорът излезе без да бърза. Очевидно не беше забелязал, че се бият. Поздрави Лъмбровски по малко име и кимна на Дюит с думите:

— Вие трябва да сте Дюит.

Умно хлапе.

Дюит каза на Лъмбровски:

— Конфискуваме колата ти като вероятно доказателство в разследване по убийство.

— Какво? — изхленчи Лъмбровски, осъзнавайки, че колата му ще бъде изтеглена на буксир и че не само ще пропусне обаждането на изнудвача по телефона, но няма да има кола, с която да може да се придвижи докъдето и да е. — Лайнени глупости, Дъмуит.

— Направи го — каза Дюит на полицая, докосвайки разкъсаната си устна, с което изцапа с кръв ръката си.

— Добре ли сте, сър? — попита униформеният, забелязвайки изведнъж, че двамата мъже са разрошени и раздърпани и дишат тежко.

Дюит хвърли поглед към Лъмбровски, разбирайки, че сега има възможността да оформи обвинение по нападение на служебно лице, но осъзна добре как това би повлияло на цялото следствие, тъй като ще изглежда, че насочването към него е било мотивирано от лични подбуди, а не от професионални. По-добре беше да се престори, че нищо не се е случило.

— Облегни се по очи на колата ми, ръцете нагоре — каза той неубедително.

— Правиш глупави неща, Дъмуит — предупреди Лъмбровски. — Няма да мине.

— Ще мине, Лъмбровски. Не се притеснявам затова. На твое място бих си взел адвокат.

— Какво означава това?

— Преводач ли искаш? — попита Дюит. — И тъй като има свидетел тук — каза той, посочвайки полицая, — отсега от теб се изисква да не напускаш града.

Дюит почака да дойде камиона с буксира, след което остави „Мустанга“ на грижите на униформения полицай, както беше посъветвал, Сафелети. Първоначалният опис на колата не съдържаше нищо полезно. Нужна му беше заповед, въз основа на която да може да бръкне по-дълбоко в нея, но и да опази евентуалните доказателства. Мислеше да се прибере у дома, напълно даващ си сметка, че е изправен лице срещу лице в тежка битка за получаване на заповед в събота, дори цялата документална работа да беше свършена както трябва. Изкушаваше се да се втурне и с максимална скорост да свърши всичко: да занесе стъкленицата с маслото довечера в лабораторията, да сравни триъгълното петно масло върху месарската хартия с увеличените снимки от местопрестъпленията. Лабораторията обаче от часове беше затворена. За да убеди директора Брайън Марни да отвори лабораторията в събота щеше да е истинско постижение, но имаше възможност да го постигне — разследванията по убийства можеха да правят изключения. Петък вечер? По никакъв начин.

В девет часа той се отби замалко у Кларънс да обсъдят Лъмбровски.

Когато Тона Бекман отвори вратата, Дюит веднага се почувства неловко, тъй като не можеше да се очаква Кларънс да покани приятелката си Тона, когато Еми трябваше да е на гости у тях. Времето и на Кларънс и на Тона беше ограничено и те двамата се стремяха да го използват най-пълноценно. В такива вечери Дюит вземаше дъщеря му Брайър на разходка или на гости. Тона, бегачка и ездачка, поддържаше елегантно и стройно тяло, намиращо се в много добър тонус. Беше облечена с брилянтно синя рокля и беше боса. Върху масата зад нея Дюит видя остатъците от тяхната вечеря все още в чиниите.