Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Кутията беше пред нея. Тя съдържаше всичките неорганични доказателства, събрани по време на аутопсията на Макдъф. Органичните доказателства — мострите от тъкан и кръв — бяха изпратени в пакетиран лед в червени охладители марка „Иглу“. Клеър потърси из съдържанието на кутията нещо интересно, с което да започне работа. Потърсвам беше дума на нейната майка, с която заменяше разравям и претърсвам, и тя се замисли за нея, тъй като майка й не одобряваше нейния сегашен начин на живот. Майка й беше момиче от Джорджия, дама от Джорджия 4 4 Джорджия — южен щат с най-развита бяла аристокрация по времето на робовладелството. (Бел.прев.) от край до край, и въпреки че Клеър беше успяла да поизчисти своя лек акцент, тя никога нямаше да може да поизчисти позорното клеймо, което й беше лепнато, че се е захванала с мъжка работа. Ако нейната майка беше успяла да я накара да живее според нейните виждания, досега Клеър щеше да е бременна, седнала неудобно до кухненската маса да гледа някоя семейна мелодрама по телевизията, докато нещо в традиционния глинен съд на печката се преваряваше. Майка й се обаждаше всяка сутрин по телефона да пита за мъжете в нейния живот. През последните няколко месеца имаха много малко, за което да говорят.

Бележката относно съдържанието на малката стъкленица пред нея, гласеше: „Открито под ноктите на показалеца и средния пръст на дясната ръка“. Отвинти капачката и надникна вътре да види по-отблизо белезникавото на цвят вещество. Особеното нещо при разследването на човекоубийство, осъзна тя, беше, че около дузина хора работят по него и допринасят почти по равно, а повечето остават без никаква благодарност или просто невидяни. Вълнуващият елемент на всяко разследване беше груповата работа. Бяха един малък камерен оркестър — медицинският екзаминатор, съдебният следовател, лабораторните техници, експертите по латентни отпечатъци от пръсти, различните ченгета, някои от които от патрулите — автономни, анонимни и въпреки това под увереното ръководство на следователя, който им беше нещо като водач. Харесваше много техния водач. Трудеха се индивидуално, както правеше тя и сега, вземайки мостра от белезникавото люспесто вещество от стъкленицата и приготвяйки го за хроматограф — една свръхмашина, която нагрява веществата чак до изпаряване и после с компютър анализира газовете, за да определи химическите съставки. В резултат се изписваха графики, които при сравнение с тези в тристепенната база данни, приготвена за справки, можеха да разкрият не само същността на веществото, но често и неговия производител. Сегашната графика я отведе до дял в специалния наръчник, наречен СИНТЕТИЧНИ СМОЛИ. Започна да го разглежда по-бавно, тъй като графиките бяха много подобни. Накрая достигна страница, на която беше показана същата графика, като тази на екрана на монитора. Веществото, намерено под ноктите на Макдъф, беше нискотемпературен плексиглас, произведен от „Филипс Петролиъм“.

Тя отрази всичко в документ, който щеше да се съхранява в съответната папка, както изискваха стриктните процедури на съдебния закон. Едно от първите неща, което научава криминалистът, и с което се среща натрапчиво често, е, че проклетото доказателство се събира и изучава с толкова труд само за да бъде изхвърлено после от съда заради някое канцеларско недоглеждане.

Беше научена, че сходствата са указателните стълбове на следователя. Съвпадения не съществуваха. Поради това, когато попадна на друга стъкленица, маркирана с ВЛАКНА, СЪБРАНИ ОТ ЕПИДЕРМИСА, тя я задели и започна да работи незабавно. От секцията за веществените доказателства в другия край на коридора на лабораторията взе запечатана стъклена кутийка, съдържаща памучните топченца от аутопсията на Джон Осбърн. С помощта на сравнителен микроскоп, който позволяваше едновременно наблюдение на две отделни неща — по едно за всяко око — тя огледа влакънцата на тези топченца и влакънцата от подобните топченца, намерени по Малкъм Макдъф. Тъй като откри, че са подобни, реши да пусне и двете мостри на хроматографски тест. Минути по-късно тя вече прелистваше папките с твърди корици, в които на свободни листа имаше полезен справочен материал. Сърцето й биеше бързо, защото това беше истината за съдебния следовател, която често катапултираше разследването от състояние на озадаченост в решен проблем. Да бъдеш част от този процес…

Изостави тази папка и потърси друга, прехвърляйки листите бързо. След малко забави темпото. Започна да кима утвърдително. Очите й заподскачаха по формите на графиките на екрана на монитора и тези от листа в папката. Нито един друг лист не предлагаше дори частично съвпадение, докато този предлагаше две трети идеално съвпадение. Дюит определено щеше да се заинтересува. Щеше да моли за него. В горния край на листа прочете написаното: