Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Може би ще искаш да си вземеш адвокат, Хауи?

— Сънуваш, Дъмуит. Няма да получиш нищо. Знаеш ли номера на колата? Не, сигурен съм, че не знаеш, защото нямаше да се бавиш чак толкова. Не искам адвокат, Дъмуит. Искам нещо за пиене. Сега ме извини и ходи да се чукаш отзад. И варди кучето си. Не гледам много внимателно, когато стъпвам. — Отвори вратата на своя „Мустанг“. Пантите на вратите изпищяха с рязкото отваряне и после се чу силното пронизително „тряс“, когато я затвори със замах.

Дюит извика Ръсти до него и видя как Лъмбровски почти щеше да удари неговия „Зефир“, докато излизаше от паркинга.

Дюит намери окръжния прокурор Бил Сафелети до рецепцията на неговия офис в Монтерей, тъкмо приготвящ се да напусне за уикенда. Сафелети не му предложи да седне. Само каза отсечено:

— Имам среща на чаша с министъра на правосъдието на щата след около трийсет минути. Дошъл е дотук за турнира на Мани. Какво има? Да не би да има някъде пожар?

— Имам свидетел от местопрестъплението на Макдъф, който направи доста добро описание на някаква стара спортна кола в синьо и бяло. Шофьорът бил едър, дебел. — Обясни и звука от вратата на колата на Лъмбровски, че е проверил колата и че е изпускала масло. — Знам, че сега е петък… но става въпрос за убийство на човек, двойно убийство и бих искал да конфискувам „Мустанга“ на Лъмбровски и проверя маслото. — Въпреки скептичното изражение на Сафелети, той добави — Всички имаме някакви предчувствия, Бил. Щом тази кола изпуска масло, аз искам да я конфискувам и я прекарам през лабораторен тест за сравнение.

— Ох, Господи, Дюит — каза Сафелети; обърна се настрани, направи няколко крачки, обърна се пак към него и спря. — Основание?

— Очевидец.

Сафелети поклати отрицателно глава.

— Твоята неприязън към Лъмбровски е широко известна сред юридическия бранш. Ще признаеш ли това?

— Не е тайна.

— И как си мислиш, на какво ще заприлича това? Издаваме първа заповед и тя е точно срещу твоя архивраг. Не е ли прекалено, Джеймс?

— Ще наруша ли неговите права ако само пъхна парче вестник под колата му?

— Ти все още събираш доказателства — каза Сафелети и се замисли за момент. — Може би още не ни е притрябвала заповед. Имаш много добър казус на подозрение, основан на показания на твой свидетел. Той може да ти осигури свободно пространство за действие по събиране на доказателства. — Отведе Дюит в кабинета си, намери някакъв подвързан с кожа том на рафта на библиотеката си и го разлисти. — Това масло може да бъде разгледано в категорията изхвърлени доказателства; например, когато заподозреният хвърли предмет от движещ се автомобил и това хвърляне бъде забелязано от служители на закона. То е валидно доказателство само докато забелязаният предмет бъде хвърлян.

— Искаш да кажеш, че ако действително видя да капе масло отдолу на „Мустанга“ на Лъмбровски, то поставянето на вестник под колата, за да се хване това масло, е като улавянето на изхвърленото доказателство?

Сафелети предупреди:

— Никакъв арест, нито задържане без точно съответствие, Джеймс. Едно точно съответствие ще ти даде достатъчно основание да заподозреш пряко Лъмбровски. Веднъж колата да бъде конфискувана и всичко зависи от лабораторията. Ако тестът на лабораторията даде положителен отговор, тогава ще можеш да го вкараш за разпит… но само за разпит — напомни му той.

— Разбрано.

— Ако си намислил да конфискуваш, първо се увери, че имаш работа с умишлено убийство. Ако не можеш, тогава ще ангажираме някой по-нависоко в униформа да се справи. И непременно прекарай през електронен тест картона му за шофьорската книжка, съхраняван в картотеката, след като провериш тази мостра от масло и преди да конфискуваш. Добре си известен с отношенията с Лъмбровски и, ако сгрешиш някъде, ще изглежда като опит за подмамване и хващане в клопка.

Дюит се върна в офиса си да вземе формуляр СНР 180 за конфискация, какъвто използваха всичките полицейски участъци, защото беше много добър, а с добри формуляри беше трудно да се сдобиеш. На рецепцията Джини го спря с конспиративен поглед и приглушен глас. Кожата й както винаги беше лъскавочерна, а изкуствените сенки на очите бяха смущаващо светлозелени и се числеше към любимите му хора тук.

— Джеймс, като си се захванал с такава работа, оглеждай от време на време нещата, които са привлекли вниманието ти, защото май са много необичайни, разбираш ли? — Усмихна се. Беше се наканила да прави нещо днес: розово червило, малко от което беше полепнало по предните й зъби. — Слушай какво, никога не съм го виждала в секцията за съхраняване на информацията. За Кап става въпрос — добави тя, като че ли той не знаеше за кого говореше тя. — Човекът беше вътре сам. И не знае кой бутон за вратата да натисне, за Бога. Случайно бях наблизо да му помогна и зърнах какво носи в ръцете си, Когато излизаше. Мисля, че е един от твоите доклади. Знаеш адски добре, Джеймс, че ние, момичетата, сме длъжни да водим стриктно всички направени копия от всички доклади по разследвания. Това е регламентирано с правилник изискване. Аз после проверих дневника на твоите папки с доклади и открих, че никъде не е отразено, че той е правил копия. Това въобще не е правилно, Джеймс! Щом трябва да го правим правилно, трябва и той да го прави така.